Икономика на Германия

Икономика на Германия
	Икономика на Германия
	Франкфурт на Майн, финансов център на Германия
Ранг	4-то място (номинално, 2018); 5-о място (ППС, 2017); На глава от населението:; 17-о място (номинално, 2017); 16-о място (ППС, 2017);
Валута	Евро (EUR, €)
Фискална година	календарна година
Търговски организации	ЕС, СТО, ОИСР
Група	Развита/Напреднала икономика; Страна с висок доход;
Статистика
БВП	4,5 трлн. щ.д. (номинално, 2023); 5,5 трлн. щ.д. (ППС, 2023);
Ръст на БВП	−0,3% (2023); 0,2% (2024); 1,3% (2025);
БВП на глава от населението	52 727 щ.д. (номинално, 2023); 65 584 щ.д. (ППС, 2023);
БВП по сектор	земеделие: 0,7%; индустрия: 30,7%; услуги: 68,6%; (2017);
Инфлация (Индекс; на потребителските цени)	6,0% (2023); 2,4% (2024); 2,0% (2025);
Население; под прага на бедността	14,7% в бедност (2021); 21,3% в риск от бедност или социално изключване (AROPE, 2023);
Коефициент на Джини	29,4 нисък (2023)
Индекс на човешкото развитие	0,950 много висок (2022); 0,881 много висок IHDI (2022);
Работна сила	42,3 милиона (август 2020); 68,3% заетост (август 2020);
Работна сила; според професията	земеделие: 1,4%; индустрия: 24,2%; услуги: 74,3%; (2016);
Безработица	4,4% (август 2020); 5,8% младежка безработица (15 до 24 г.; август 2020); 2,0 милиона безработни (август 2020);
Основни индустрии	желязо, стомана, въглища, цимент, химикали, машини, превозни средства, машинни инструменти, електроника, автомобили, храни и напитки, корабостроене, текстил
Външна търговия
Износ	1,434 трлн. щ.д. (2017)
Износни стоки	моторни превозни средства, машини, химикали, компютърни и електронни продукти, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, метали, транспортни средства, хранителни продукти, текстил, гума и пластмасови изделия
Партньори за износ	САЩ 8,8%; Франция 8,2%; Китай 6,8%; Нидерландия 6,7%; Обединено кралство 6,6%; Италия 5,1%; Австрия 4,9%; Полша 4,7%; Швейцария 4,2%; (2017);
Внос	1,135 трлн. щ.д. (2017)
Вносни стоки	машини, оборудване за обработка на данни, превозни средства, химикали, нефт и газ, метали, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, хранителни продукти, селскостопански продукти
Основни партньори за внос	Нидерландия 13,8%; Китай 7%; Франция 6,6%; Белгия 5,9%; Италия 5,4%; Полша 5,4%; Чехия 4,8%; САЩ 4,5%; Австрия 4,3%; Швейцария 4,2%; (2017);
Преки чужди инвестиции	1,653 трлн. щ.д. (31 декември 2017); В чужбина: 2,298 трлн. щ.д. (31 декември 2017);
Външен дълг	5,326 трлн. (31 март 2016)
Публични финанси
Държавен дълг	59,8% от БВП (2019); 2,1 трлн. € (2019);
Бюджетен дефицит	49,8 млрд. € излишък (2019); +1,4% от БВП (2019);
Приходи	46,8% от БВП (2019)
Разходи	45,4% от БВП (2019)
Валутни и златни резерви	200,1 млрд. щ.д. (31 декември 2017)
	Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа.^[1]

Завод за химически изделия на компанията BASF в град Лудвигсхафен

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство в Германия е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна, съотношението между продукцията на двата отрасъла е 70:30%. Животновъдството е ориентирано към говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Основно то е съсредоточено в частния сектор, широко развитие има семейното фермерство. В източните провинции е запазена кооперативната форма на организация на пазарното стопанство. Растениевъдството е типично за северната и централната част на Германия – отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, картофи, плодове. Германия внася земеделска продукция, за да задоволи пазарните си потребности.

Северните провинции (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания) имат традиции в риболова.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Вторичният сектор представлява 29% от БВП на Германия, в него са заети около 26,4% от работната ръка (2003). Германия е на 4-то място по производство на автомобили след САЩ, Япония и Китай. Водещи немски международни компании са Adidas, Continental, Daimler, BMW, Robert Bosch GmbH, Bayer, Siemens, Miele, AEG, Volkswagen и Audi.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година, третичния сектор представлява около 70% от БВП, в него са заети 71,3% от населението.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Туризъм на Германия

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Заемайки централната част на Европа, Германия е важен транспортен център. Това е една от причините за гъстата ѝ и модерна транспортна мрежа. Обширната мрежа от автомагистрали се нарежда на трето място в света по дължина и се отличава с липса на ограничения за максимална скорост при повечето трасета.

Германия е изградила децентрализирана мрежа от високоскоростни влакове. Междуградският експрес Intercity Express (ICE) е най-модерният аспект на Deutsche Bahn и обслужва големите немски градове, както и дестинации в съседните държави. Максималната скорост на влака варира между 160 и 300 km/h. Влаковете минават на интервали от половин, един или два часа.

Най-големите немски летища са тези във Франкфурт и в Мюнхен – и двете глобални центрове на Lufthansa. Други големи летища има в Берлин, Дюселдорф, Хамбург и Лайпциг. На 31 октомври 2020 г. е открито международното летище Berlin Brandenburg „Willy Brandt“ (BER), заменящо международното летище Берлин Тегел.

Външна търговия[редактиране | редактиране на кода]

Износ[редактиране | редактиране на кода]

Износът на страната възлиза на 1354 млрд. щатски долара (2007). През 2007 година, най-голям е износа за Франция (9,7%), САЩ (7,5%), Великобритания (7,3%), Италия (6,7%), Холандия (6,4%), Австрия (5,4%), Белгия (5,3%) и Испания (5,0%).

През 2011 г. Германия е на второ място по износ в света. Две трети от него са към Европейския съюз. ^[11] През 2011 г. износът за първи път надминава границата от един трилион евро.^[1]

Основните пера в износа на Германия са автомобилите, машините, битовата техника и продукти на химическата и леката промишленост.^[1]

Внос[редактиране | редактиране на кода]

Вноса на страната възлиза на 1075 млрд. щатски долара (2017). През 2007 година, най – голям е вноса от Холандия (12%), Франция (8,6%), Белгия (7,8%), Китай (6,2%), Италия (5,8%), Великобритания (5,6%), САЩ (4,5%) и Австрия (4,4%).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на заетостта в една и съща фирма за 2008 г. е 10,8 години (10,3 за 1992 г.). ^[12] През 2012 г. в страната има над 20 милиона пенсионери. ^[13]

Безработицата в страната през февруари 2012 г. е 5,7%. ^[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
↑ World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
↑ World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е World Economic Outlook Database, April 2024 // Международен валутен фонд. Посетен на 18 април 2024.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 14 май 2019.
↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 18 януари 2024.
↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 18 януари 2024.
↑ ^а ^б Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2024.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д August 2020: employment slightly up on the previous month // Федерална статистическа служба (Германия). Посетен на 4 октомври 2020.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 8 май 2020.
↑ Der „gute Hegemon“, Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012
↑ ((de)) Beschäftigungsdauer: „Die Mitarbeiter sind treu“ | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010
↑ ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.
↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.

[money.bg8212-1] а ^б ^в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.

[IMF_GROUP-2] World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.

[WB_GROUP-3] World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.

[IMFWEODE-4] а ^б ^в ^г ^д ^е World Economic Outlook Database, April 2024 // Международен валутен фонд. Посетен на 18 април 2024.

[CIAWFGM-5] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 14 май 2019.

[6] People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 18 януари 2024.

[7] Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 18 януари 2024.

[hdi-8] а ^б Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2024.

[Destatis-9] а ^б ^в ^г ^д August 2020: employment slightly up on the previous month // Федерална статистическа служба (Германия). Посетен на 4 октомври 2020.

[1st_Notif-10] а ^б ^в ^г ^д ^е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 8 май 2020.

[11] Der „gute Hegemon“, Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012

[12] ((de)) Beschäftigungsdauer: „Die Mitarbeiter sind treu“ | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010

[13] ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.

[14] Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]