Казимир Антон фон Зикинген
| Казимир Антон фон Зикинген | |
| княжески епископ на Констанц | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Констанц, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1743 – 1750 |
| Семейство | |
| Баща | Франц Фердинанд фон Зикинген-Хоенбург |
| Казимир Антон фон Зикинген в Общомедия | |
Казимир Антон Хайнрих фон Зикинген-Хоенбург (на немски: Kasimir Anton Heinrich von Sickingen zu Hohenburg; * 14 юни 1684, Ебнет, днес част от Фрайбург; † 29 август или 30 август 1750) от стария благороднически род фон Зикинген и имперски фрайхер на Хоенбург, е княжески епископ на Констанц (1743 – 1750).
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на фрайхер Франц Фердинанд фон Зикинген-Хоенбург (1638 – 1687) и съпругата му фрайин Мария Франциска Кемерер фон Вормс-Далберг (1648 – 1697), дъщеря на Волфганг Хартман Кемерер фон Вормс-Далберг († 1654) и Мария Ехтер фон Меспелбрун (1621 – 1663). Внук е на фрайхер Франц Фридрих фон Зикинген-Хоенбург (1606 – 1659) и Мария Естер фон Ощайн († 1690). Той има 11 братя и сестри.
Казимир Антон и братята му фрайхер Фердинанд Хартман (1673 – 1743), духовниците Фридрих Йохан Георг (1668 – 1719) и Франц Петер (1669 – 1736) даряват на катедралата на Вюрцбург една бронзова епитафия.[2][3]
Казимир Антон е през 1699 г. домхер в Майнц, домхер в Констанц. Той следва светско и каноническо право във Фрайбург (бакалавър 1700 г.), в Сиена и Рим. На 4 ноември 1743 г. е избран за княжески епископ на Констанц. На 3 февруари 1744 г. е помазан за епископ, на 8 март 1744 г. за свещеник и на 30 август 1744 г. започва службата си като епископ.[4] Той избира за своя резиденция Новия дворец в Мерсбург.
Умира на 66 години на 29 или 30 август 1750 г. и е погребан в катедралата на Мюнстер, където е и неговият епитаф.[5] По негово желание сърцето му е погребано в църквата „Св. Хилариус“ в родния му Ебнет/Фрайбург.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches : 1648 bis 1803 : ein biographisches Lexikon. Hrsg. von Erwin Gatz, Stephan M. Janker. Berlin, Duncker & Humblot, 1990. ISBN 3428067630
- Frey H.: Sickingen, Kasimir Anton von Швейцарски исторически лексикон. Bd. 11. Basel, Schwabe, 2012. ISBN 978-3-7965-1911-6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ sicki // Посетен на 22 октомври 2020 г.
- ↑ Wappenwebseite mit Genealogie und Aufzählung aller Geschwister, welt-der-wappen.de
- ↑ Rudolf Reinhardt: „Maximilian Christoph von Rodt“, in: Neue Deutsche Biographie, Band 16, 1990, S. 506; (Online)
- ↑ Bishop Kasimir Anton von Sickingen, catholic-hierarchy.org
- ↑ Franz Xaver Kraus: Die Kunstdenkmäler des Kreises Konstanz, Freiburg im Breisgau, 1887, S. 189; (Digitalscan)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Diocese of Konstanz {Constance}/Dioecesis Constantinensis, catholic-hierarchy.org
- Ahnentafeln (1365 – 1937), images.monasterium.net
