Направо към съдържанието

Карол Фив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карол Фив
Carole Fives
Карол Фив, 2018 г.
Карол Фив, 2018 г.
Родена12 ноември 1971 г. (52 г.)
Професияхудожник, писател
Националност Франция
Активен период2010 –
Жанрдрама, детска литература
Известни творби„Живот като на кино“
Уебсайтcarolefives.free.fr

Карол Фив (на френски: Carole Fives) е френска художничка и писателка на произведения в жанра социална драма, детска литература и документалистика.[1][2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Карол Фив е родена на 12 ноември 1971 г. в Туке-Пари Плаж, Франция.[2] Получава бакалавърска степен по философия от университета на Тулуза и магистърска степен по пластични изкуства от Школата за изящни изкуства в Париж.[2] След дипломирането си работи като преподавател по визуални изкуства в академията в Лил до 2012 г., като също е художник на свободна практика. През 2012 г. почти изоставя рисуването заради литературата, което е тема в книгите ѝ „Жив модел“ (2014) и „Терпентин“ (2020). За авторката, ако средата се е променила, процесът остава същият: рисуване с линии, цветове или думи, рисуване на портрета на едно общество, на една епоха.[1]

Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Когато станем щастливи“, е издадена през 2010 г. Книгата е сборник с 31 разказа, в които разказвачите съзнателно преиначават историите си, прикривайки зад привидно жизнерадостния си изказ тъжни истини. Перверзен „пигмалион“, жертва на насилие, която отрича това, циничен шеф, малтретирана жена или сприхава възрастна – всички те описват някаква измислена реалност, зад която прозира друга истина, потиснато отчаяние.[1] Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегван жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на Европейския съюз.

Първият ѝ роман „Живот като на кино“ е издаден през 2012 г. Той е своеобразен колаж от монолози, където героите разказват своите истории след развода, а раздялата се преживява различно от всеки.[2] Книгата е удостоена с Наградата за дебютен франкофонски роман.[1]

През 2017 г. романът ѝ „Жена по телефона“ представя майка с биполярно разстройство, която звъни на дъщеря си всеки ден, с еднопосочен диалог. Романът „Изчакай до зори“ от 2018 г. описва социалното понижаване на избягала самотна майка. Той получава наградата „Борис Виан“ и редица номинации за награди, и е предвиден за екранизация. Романът ѝ „Терпентин“ от 2020 г. представя трима студенти по изящни изкуства в края на 90-те години на миналия век, тяхното желание да рисуват и рисуват въпреки академизма, който е постановил смъртта на живописта и фигурацията. Романът ѝ „Нещо за разказване“ от 2022 г. третира темата на възхищението на един писател към друг, което се превръща в мания, и анализира условията на литературно творчество. Романът е номиниран за наградата „Гонкур“ и други награди.[1]

Авторката е автор и на редица книги за деца и юноши, като „До полата на мама“ (2012), „Спи ли учителката в училище“ (2014) и др.[1][2]

Карол Фив живее в Лион.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Que nos vies aient l'air d'un film parfait (2012) – награда за първи роман[1][2]
    Живот като на кино, изд. „Сонм“ (2014), прев. Румяна Станчева
  • C'est dimanche et je n'y suis pour rien (2015) – награда Vivre Lire
  • Une femme au téléphone (2017)
  • Tenir jusqu’à l’aube (2018) – награда „Борис Виан“
  • Térébenthine (2020)
  • Quelque chose à te dire (2022)
  • Le jour et l'heure (2023)

Разкази и есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Quand nous serons heureux (2010) – разкази, награда „Техникарт“[1][2]
    Когато станем щастливи, изд. „Сонм“ (2016), прев. Тодорка Минева
  • Ça nous apprendra à naître dans le Nord (2011)
  • Camille Claudel, la vie jeune (2015)

Детско-юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Zarra (2010)[1][2]
  • Dans les jupes de maman (2012)
  • Honte de tout (2013)
  • Incunables (2014)
  • Modèle vivant (2014)
  • Que fait la maîtresse après l’école ? (2014)
  • Comment faire garder ses parents ? (2017)
  • A ton âge (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carole Fives в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​