Катланово

Катланово
Катланово
— село —
Изглед към селото откъм Блаце
Изглед към селото откъм Блаце
41.8944° с. ш. 21.6831° и. д.
Катланово
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина285 m
Население769 души (2002)
Пощенски код1044
МПС кодSK
Катланово в Общомедия

Катланово (на македонска литературна норма: Катланово) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Блатия, на десния бряг на Пчиня.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“

Името Катланово произлиза от турската дума kaplan, каплан, която означава тигър, трансформирана в катлан.[1]

В края на XIX век Катланово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катланово живеят 70 българи-християни и 20 турци.[2]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Катланово има 80 българи екзархисти.[3]

Джамията в селото

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Седем души са пребити до смърт.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Катланово (Katlanovo) като село с неясен етнически състав.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Драган Киров Георгиев от Скопие е български кмет на Катланово от 1 септември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кмет е Димитър Стеф. Джиков от Скопие (12 юни 1942 - 9 септември 1944).[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 769 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 418
албанци 275
турци 0
роми 63
власи 0
сърби 5
бошняци 0
други 8

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Катланово
  • Димитър Христов Стоянов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
  • Мино Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Захари Василев и на Никола Костов[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катлановско блато // Јавно претпријатие за управување и заштита на повеќенаменско подрачје – Јасен. Посетен на 6 октомври 2017.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 6
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41, 44