Креватна дървеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Креватна дървеница
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Полутвърдокрили (Hemiptera)
семейство:Паразитни дървеници (Cimicidae)
род:Cimex
вид:Креватна дървеница (C. lectularius)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Креватна дървеница в Общомедия
[ редактиране ]

Креватната дървеница (на латински: Cimex lectularius) е вид кръвосмучещо насекомо от семейство паразитни дървеници, което се среща по цял свят, включително България. То е космополитно насекомо, което паразитира, като се храни с кръвта на хора, котки, кучета и други домашни животни, но също и с кръвта на зайци, гризачи (плъхове и мишки) и различни птици. Дървениците са най-активни през нощта, когато напускат местообитанията си (легла, матраци и други мебели) и смучат кръвта на гостоприемника с устния си апарат за ужилване.[1]

На мястото на ужилване върху кожата на гостоприемника, той създава локална реакция със своите секрети под формата на зачервяване, придружено от сърбеж.[2][3] Дървениците могат да бъдат сред преносителите и причинителите на инфекциозни заболявания.[4]

Въпреки че дървениците могат да бъдат заразени с най-малко 28 човешки патогена, нито едно проучване не е установило, че насекомите са способни да предадат някой от тях на хората.[5] Установено е, че съдържат метицилин-резистентен стафилокок (MRSA)[6] и ванкомицин-резистентен Enterococcus faecium (VRE), но значението на тези открития все още не е доказано.

Проучванията за потенциалното предаване на ХИВ, MRSA, хепатит В, хепатит С и хепатит Е не показват, че дървениците могат да разпространят тези заболявания. Въпреки това има някои доказателства, че арбовирусите могат да се предават.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се че първоначалното местообитание на дървеницата са били пещерите в Близкия изток, обитавани от хора и насекомоядни прилепи. За първи път те се споменават в древногръцки източници през 400 г. пр.н.е., по-късно Аристотел пише за тях. Плиний Стари в своята „Естествена история“ приписва на дървениците способността да лекуват ухапвания от змии и ушни инфекции. Вярата в лечебната стойност на дървениците продължава поне до XVIII век, когато Гетар препоръчва използването им при лечението на истерия. За първи път дървениците се споменават в Германия през XI век, във Франция през XIII век, в Англия през 1583 г.,[8] въпреки че преди 1670 г. те са били рядкост там. През XVI век завоевателите от Новия свят пренасят дървениците в Америка. В Централна Азия дървеницата се появява като човешки паразит едва през 60-те години на IXX век с пристигането на руските войски в Туркестан, като в продължение на 20 години се появява във всички градове и села в Туркестан.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Етапи на развитие при дървениците.
Размери на креватната дървеница.

Възрастните дървеници са тънки като хартия, дължината на тялото им достига 3,8 – 5,5 милиметра, а когато са напълно напоени достигат 9 милиметра. Буболечките са космати и червеникаво-кафяви на цвят. Задните крила напълно липсват, а предните крила са намалени до малки люспи. Пронотумът е изрязан в полукръг отпред. Фасетните очи са много малки, липсват връхни очи (оцели). Плоското им тяло ги прави особено лесни за влизане в тесни пространства, където могат да се скрият от светлината.

Дървениците имат средна продължителност на живота от 6 до 12 месеца.[9]

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Дървеницата е космополит. Разпространена е на север до малко над 65-ия паралел. В Алпите тя е разпространена до почти 2000 метра надморска височина. През последните години видът cimex hemipterus е разпространен в Москва и Санкт Петербург,[10] което дава предпоставки за разпространение и в Централна Европа. До голяма степен дървениците са свързани с хората и животните около тях. Те живеят в населени места, особено в апартаменти и по-рядко в конюшни. Дървеницата се среща и в пещери с прилепи като гостоприемници.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Дървениците са кръвопийци. Те се хранят през нощта. През деня остават в сухи скривалища с форма на пукнатини. Използвайки миризливи вещества (агрегационни феромони), които идват от защитните жлези, те се привличат взаимно и образуват по-големи струпвания на дървеници. Възрастните дървеници са нечувствителни към студ и могат да издържат без храна до 40 седмици. Когато са разтревожени, те произвеждат сладка миризма, която действа като алармен феромон и кара струпваните на едно място дървеници бързо да се разпръснат. Буболечката се нуждае от до десет минути за да се нахрани, чието количество може да достигне седем пъти първоначалното тегло на насекомото.

Тъй като всички видове от рода Cimex могат да се срещат върху прилепите и повечето са специализирани в тях, прилепите се считат за основния гостоприемник на дървеници. Предполага се, че те са преминали на човека като нов гостоприемник още през каменната ера. Докато дървениците се срещат при хора по целия свят, до Стария свят се срещат при прилепите. При експерименти в лаборатория, дървениците могат да се отглеждат с кръв от много видове бозайници и птици, включително лабораторни мишки, зайци и морски свинчета.[11] Те обаче не се срещат в тези райони в дивата природа. Днес, освен при хората и прилепите, дървениците се срещат и при различни видове птици, които или гнездят в сгради, или се отглеждат от хора. Широко разпространени са в птицефермите, откъдето отново могат да се върнат обратно при хората.[12] Сред дивите птици с доказани случаи на дървеници са домашните врабчета. Тясно свързаната и морфологично много сходна гълъбова дървеница (Cimex columbarius) се среща по гълъбите и дивите градски гълъби, които често гнездят в къщи, но, доколкото е известно по тях няма дървеници. Дървениците и гълъбовите дървеници могат да бъдат разграничени само от специалисти въз основа на съотношението на ширината на главата към дължината на първия сегмент на антената.[13]

  • Дървеница в гладно състояние.
    Дървеница в гладно състояние.
  • Ужилващо и смучещо хоботче на дървеницата (изображение чрез сканиращ електронен микроскоп, дигитално оцветено).
    Ужилващо и смучещо хоботче на дървеницата (изображение чрез сканиращ електронен микроскоп, дигитално оцветено).
  • Голяма дървеница върху човешка кожа по време на хранене с кръв.
    Голяма дървеница върху човешка кожа по време на хранене с кръв.
  • Малка дървеница върху човешка кожа по време на хранене с кръв.
    Малка дървеница върху човешка кожа по време на хранене с кръв.

Възпроизвеждане[редактиране | редактиране на кода]

Както при всички видове от семейството на паразитните дървеници, дървениците се чифтосват по необичаен начин. Женската е, така да се каже, причакана от мъжкия, като пълзи до женската зад нея и от дясно, и незабавно се чифтосва с нея, като просто пробива стената на тялото й.

Както всички паразитни дървеници, женските дървеници имат специален орган под кожата от страната на стомаха без отвор навън. Този орган с форма на джоб, който се вижда отвън като малка подутина, се намира между 4-ти и 5-ти стернит и служи само за приемане на сперма по време на копулация, а не като генитален отвор. Мъжките, обикновено водени от този женски орган, пробиват стената на тялото на женската в тази точка с игловиден копулаторен орган, преобразуван парамер, и след това вкарват спермата в торбичката през едеагуса.[14][15] Такъв процес на чифтосване, който при други животински видове също включва пробиване на женската кожа навсякъде по корема, се нарича „травматично осеменяване“.

След това сперматозоидите достигат хемолимфата на телесната кухина в органа за съхранение на сперматозоиди, който за разлика от други насекоми, няма вместилище за семена. Този орган се намира близо до яйчниците. Сперматозоидите оплождат яйцата в яйчника, което също е необичайно за насекомите. Всяка женска снася около едно до дванадесет яйца на ден през генитален отвор, който се използва единствено за снасяне на яйца и около 200 през целия й живот, като досега са регистрирани най-много 541 яйца. Яйцата се снасят върху грапави повърхности на местата за почивка на животните (т.е. на скрити места, като в пукнатини на мебели, зад картини, тапети, в контакти, върху дрехи или завеси, в рамки за легла, матраци или техните шевове)[16] и съдържат повече или по-малко развити ембриони, когато са оставени. Ларвите се излюпват от яйцата в рамките на 7 дни (при 25 °C) и се развиват във възрастни насекоми на пет етапа за около пет седмици. Ларвата на дървеницата е много подобна на възрастното, но малко по-жълта. Ларвите трябва да смучат кръв поне веднъж във всеки от петте етапа на развитие. Нуждата от топлина е сравнително висока, под 13 до 15 °C не се наблюдава развитие.

  • Травматично осеменяване при Cimex lectularius.
    Травматично осеменяване при Cimex lectularius.
  • Дървеници и техните яйца върху матрак.
    Дървеници и техните яйца върху матрак.
  • Две големи дървеници и техните яйца върху дървото на легло.
    Две големи дървеници и техните яйца върху дървото на легло.

Взаимодействие с хора[редактиране | редактиране на кода]

Дървеница върху човешка ръка.

Дървениците се приближават към хората, търсещи с изпънати антени. За ужилване жилещият хобот се сгъва напред, така че да стърчи от тялото под ъгъл от 90 градуса. Буболечката се държи за кожата с предните си крака и пробива хоботчето си. Бодещите четинки се образуват от долната челюст и лабиума, който ги обгръща в покой и си сгъват по време на убождането. Върховете на мандибулите са назъбени, те закотвят жилещите четинки и ги издърпват в кожата чрез редуващи се (променливи) движения, докато се стигне до кръвоносен съд. Максилите се изтеглят в пункционния канал и само те се вкарват в кръвоносния съд. Бодещите четинки образуват тръба с два канала, захранваща тръба за кръвта и слюнчена тръба, през която се отделя слюнка, която има антикоагулантно и анестетично действие. Ухапването от дървеницата е безболезнено и обикновено не се забелязва от домакина. Ако буболечките бъдат обезпокоени, докато сучат, те бързо се оттеглят, докато жилещият хобот все още не е здраво закотвен в кожата. Ако има няколко бримки, те често са подредени в прави редове.

За повечето хора слюнката на буболечката причинява сърбеж само след известно време, интензивността е близка като тази при ухапване от комар. Обикновено се образува червен шев. При някои хора се образуват малки, пълни с течност кожни мехури (були). Обширно зачервяване на кожата (еритема) обикновено не се появява, може да се появи при множество ухапвания близо едно до друго при тежко заразяване. Локалната реакция на ужилване варира от човек на човек и дори може напълно да липсва. Повтарящите се тежки заразявания могат да доведат до алергични реакции в даден момент.[17][18]

Ухапванията от дървеници не могат да бъдат разграничени от тези на други жилещи или хапещи насекоми. Въпреки това, тъй като повечето жилещи насекоми са активни през лятото и есента, ужилването през зимата и пролетта е по-вероятно да е от дървеници. Шевовете обикновено са подредени в групи или в ред, но могат да се появят и поотделно.[19]

Слюнката на дървениците съдържа анестетици, антикоагулантни ензими и вещество, което разширява кръвоносните съдове. По-чувствителните хора и тези, които са силно алергични към ухапвания от дървеници, може да изпитат дискомфорт след изключително голям брой ухапвания, а в един доклад се споменава и влошено зрение.[20][21] Големите участъци от възпаление на кожата се дължат на вторични инфекции след разчесване.

Състоянието на кожата при хората след ухапване от дървеници.

Възрастните буболечки, въпреки че са лесни за разпознаване, те обикновено се откриват само през деня с целенасочено търсене. Ако заразата е тежка, редица малки черни точки (фекални петна) остават на леглото или в пукнатини, които служат като скривалище за буболечките. Често съобщаваната характерна сладка миризма в стаята се появява само в случаи на екстремно заразяване. Ароматът в сравнение с аромата на кориандър и техните пресни плодове[22] или горчив бадем, от друга страна, идва от аларменото вещество на буболечките.

Проучванията все още не са успели да демонстрират реалистично предаване на болести. Общо 28 различни патогена са открити в дървениците, включително хепатит В, хепатит С и вируса ХИВ, но патогените не се възпроизвеждат и следователно са инфекциозни. Липсват научни доказателства за предаването на хепатит В, хепатит С и ХИВ.[23][24]

През 2014 г. изследователи от Пенсилванския университет установяват, че дървениците могат да предават Trypanosoma cruzi, протозойния паразит и причинител на болестта на Шагас.[25][26]

Майкъл Леви заразява мишки с Trypanosoma cruzi в своята лаборатория в перуанския град Арекипа и след което открива, че дървениците могат да се заразят от заразените мишки и след това на свой ред да заразят други мишки с паразита. Въпреки това, Trypanosoma cruzi не може да се предаде чрез слюнката на дървениците, но паразитът навлиза в тялото, когато дървеницата се изхожда върху кожата и гостоприемникът остъргва изпражненията в раната от ухапване. Според Майкъл Леви няма съмнение, че ако Trypanosoma cruzi „може да премине през кожата на мишка, то може да премине и през кожата на човек“.[27]

Освен това вече е доказано, че дървениците могат да предават и бактерията Bartonella quintana, патогенът, който причинява петдневна треска.[28]

Борба с дървениците[редактиране | редактиране на кода]

Изхвърлени матраци, заразени с дървеници. Монреал, Канада. 2015 г.

Мерки за предотвратяване[редактиране | редактиране на кода]

Все още не е доказано дали дървениците, подобно на комарите, са привлечени от повишеното съдържание на въглероден диоксид във въздуха, който дишат хората и животните. Въпреки това, веществата, отделяни от бозайници (кайромон), изглежда се откриват от буболечките. Установено е, че дървениците посещават използвани дрехи по-често, отколкото прясно изпрани дрехи. Дървениците обикновено се разпространяват в багажа на пътниците, там са сред износени дрехи, и използват багажа като скривалище след като ухапят жертвата. Те могат да оцелеят с месеци, без да се хранят.[19]

През 2020 г. Министерството на териториалното сближаване на Франция препоръчва на пътниците си да проверяват хотелските стаи за дървеници, да не оставят куфари на леглото и пода, и ако е възможно, да перат дрехите си на 60 градуса след пътуване.[29]

Често засегнати са туристи в стаите за настаняване. През 2019 г. Федералната агенция по околната среда на Германия издава препоръки, които гласят:[19]

  • „Проверете рамката на леглото и решетката, както и мебели, рамки за картини, ключове за осветление, контакти, цокли и кабелни канали в непосредствена близост до леглото за буболечки и черни изпражнения.“;
  • „Съхранявайте използваното пране в запечатани найлонови торбички, така че дървениците да не бъдат привлечени от човешките миризми.“;
  • „Закачете раниците и чантите или ги дръжте повдигнати и възможно най-далече от мястото, където спите, и евентуално ги затворете херметически в найлонов плик.“;
  • „Ако се съмнявате, разклатете торбите под душа или ваната или върху светла повърхност, за да идентифицирате и убиете животните.“.

Физически методи за контрол[редактиране | редактиране на кода]

Поради вредното въздействие върху здравето и проблема с съпротивата при използване на инсектициди, борбата с дървениците чрез физически средства е сред алтернативните методи. В стаи без спални и пукнатини, които предлагат малко скривалища на дървениците и са лесни за контролиране, е възможно дървениците да бъдат отстранени ръчно.

На няколко места се препоръчва поръсване на зоните около леглото с диатомит, или разпръскване на малка стена от диатомит с височина около половин милиметър около леглото.[30] Хитиновата обвивка на дървениците се уврежда от диатомичната пръст и дървениците умират след няколко дни поради дехидратация.

Мебелите могат да се поставят с краката си в съдове с гладки стени или да се напълнят с вода, за да се открие заразата и да се ограничи подвижността на животните. Наличните в търговската мрежа съдове за събиране са подобни на пепелници, които имат вдлъбнат обръч (подобен на ров) около средната вдлъбнатина. Външните стени на обръча са с по-малко стръмни наклони или имат по-грапава повърхност, така че дървениците могат да влязат в обръча, но не могат да излязат отново. За да се подсили ефекта, вътрешните стени могат да бъдат леко поръсени с талк.[31][32]

Термичният контрол може да се проведе с малко странични ефекти, тъй като всички жизнени стадии на креватната дървеница умират след седем минути при температура от 46 °C. За така наречената термична дезинсекция стайната температура обикновено се повишава до около 55 °C за ден и половина, за да се гарантира достигането на критичната температура във всички ниши, вдлъбнатини и пукнатини.

Прането или сушенето на текстил при температури над 45°C също убива дървениците и техните яйца. Прането при 40 °C убива буболечките, но само около една четвърт от яйцата. Когато използвате сушилня, температурата трябва да се държи повече от 30 минути.

Като алтернатива дрехите и спалното бельо могат да се поставят във фризера или да се изложат извън дома през зимата на температури от -17°C или по-ниски за най-малко два часа, за да се убият дървениците и техните яйца. Ако няколко килограма пране трябва да бъдат замразени наведнъж, може да отнеме до осем часа, докато цялото количество се охлади достатъчно вътре. За по-голяма сигурност продуктите трябва да се оставят във фризера поне десет часа. В някои случаи се препоръчва период от три дни.

Буболечките не оцеляват при повишени концентрации на въглероден диоксид, докато почти чиста азотна атмосфера не постига някакъв забележим ефект, дори след дълъг период от време.[33]

Традиционни процедури[редактиране | редактиране на кода]

Различен метод за справяне с дървеници се използва от векове на Балканите, предимно в България и Сърбия.[34] Около леглото вечерно време се разпръскват листа от боб. Дървениците, които мигрират към леглото през нощта, се придържат към листата и се натрупват там. На сутринта листата се събират и изгарят заедно с прикрепените към тях насекоми.[35] Отдавна се подозира, че микроскопичните растителни косми (трихоми) по повърхността на листата са отговорни за удивителния ефект, като се закачат за краката на животните.[36] Изследванията с електронен микроскоп разкриват, че подобните на кука трихоми изглежда държат животните на място чрез два различни механизма. При първия, доста краткотраен и обратим механизъм за задържане, космите просто се увиват около краката на животните, сравнимо с механизма на текстилната закопчалка. Въпреки че животните могат да се отскубнат от нея, след няколко стъпки техни стъпки те се забиват. Причината е, че острите върхове на трихомите проникват в краката на буболечките като малки шишчета – листата на боба представляват капан за дървениците, от който те вече не могат да избягат. Въз основа на примера на листа от боб, изследователите в момента се опитват да разработят изкуствен улов на буболечки.[37]

Инсектициди[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на дълги години основната стратегия за контролиране на дървениците се основавала предимно на използването на инсектициди. След Втората световна война широкото използване на дихлордифенилтрихлороетан (или ДДТ) и други синтетични инсектициди (днес на са пиретроидите) води до огромен спад в нашествията на дървеници както в Европа, така и в Съединените щати.[38] Поради подобрените хигиенни условия – апартаментите се почистват по-често и по-задълбочено, дори и в по-скритите кътчета. За дървениците става все по-трудно да намират защитени места, където да снасят яйцата си.

В началото на XXI век популациите на дървеници отново нарастват. Сега те се наблюдават все по-често, особено в Съединените щати, но също и в Европа. Особено засегнати са обществените сгради в големите градове, като хотели, кина и болници.[39] Смята се, че основната причина за повторната поява на дървеници в световен мащаб е, че със времето насекомите успяват да развият резистентност към обичайните инсектициди.[40]

В съобщение Федералният институт за защита на здравето на потребителите и ветеринарна медицина (BgVV) на Германия изброява продуктите, одобрени за борба с дървеници:[41]

  • Средство с незабавен, но без дългосрочен ефект (т.е. ерадикационният ефект обикновено продължава само до две седмици) за пулверизиране със студени мъгла с активната съставка пиретрум с пиперонилбутоксид: търговските марки Detmolin P и Detia Professional Room Mist XL, всяко в дозировка 6 ml/m3.;
  • Средства с дългосрочен и, ако е необходимо, незабавен ефект в пулверизатори под налягане с активна съставка бета-цифлутрин: търговските марки Responsar SC и Responsar SC. И двете са особено подходящи за унищожаване на скрити вредители, като скривалищата и подходите се пръскат специално от близко разстояние.;
  • Прахове с активна съставка пропоксур: търговските марки Blattanex или Baygon Staub.

До началото на 90-те години на XX век, като средство с дълготрайни ефекти се използва хлорпирифос, който обаче не е разрешен за разпространение на пазара от август 2008 г., в съответствие с Директива EG-Biozid-Richtlinie 98/8/EG.

Един от най-ефикасните методи за унищожаването на дървеници е използването на препаратът ДДТ, забранен през 1972 г. в САЩ.[42]

Европа[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

Някъде през 2007 – 2009 г. дървениците започват да се разпространяват по-масово в България. В началото те са caмo в пo-гoлeмитe гpaдoвe и по xoтeли.[43]

През 2011 г. общежитията на Студентски град в София са подложени на масово нашествие от дървеници.[44]

БДЖ[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2016 г. ръководството на Българските държавни железници признава за масовото нашествие на дървеници във влаковете.[45]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Biology of the bed bugs (Cimicidae) // ncbi.nlm.nih.gov, 2007. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  2. ↑ James, William D.; Berger, Timothy G. (2006). Andrews' Diseases of the Skin: clinical Dermatology. Saunders Elsevier. ISBN 978-0-7216-2921-6
  3. ↑ Bed bugs - What the GP needs to know // ncbi.nlm.nih.gov, ноември 2009. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  4. ↑ Bed bugs (Cimex lectularius) and clinical consequences of their bites // ncbi.nlm.nih.gov, 1 април 2009. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  5. ↑ Bedbugs // ncbi.nlm.nih.gov, 2009. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  6. ↑ Thought Bedbugs Were Bad? Try Bedbugs With MRSA // healthland.time.com, 12 май 2011. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  7. ↑ Bed Bugs and Infectious Disease: A Case for the Arboviruses // journals.plos.org, 15 август 2013. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  8. ↑ Mullen, Gary R.; Lance A.; Durden. Medical and Veterinary Entomology, Second Edition — Academic Press, 2009. — P. 80. — ISBN 0123725003
  9. ↑ Bed Bugs (Cimex lectularius) and Clinical Consequences of Their Bites // jamanetwork.com, 1 април 2009. Посетен на 31 май 2024. (на английски)
  10. ↑ D. A. Gapon: First records of the tropical bed bug Cimex hemipterus (Heteroptera: Cimicidae) from Russia. In: Zoosystematica Rossica. 2016, Band 25, Nr. 2, S. 239–242.
  11. ↑ C. G. Johnson: The Ecology of the Bed-Bug Cimex lectularius L in Britain. In: Journal of Hygiene. 1941, Band 41, Nr. 4, S. 345–461.
  12. ↑ C. Dayton Steelman, Allen L. Szalanski, Rebecca Trout, Jackie A. McKern, Cesar Solorzano, James W. Austin: Susceptibility of the Bed Bug Cimex lectularius L. (Heteroptera: Cimicidae) Collected in Poultry Production Facilities to Selected Insecticides. In: Journal of Agricultural and Urban Entomology. 2008, Band 25, Nr. 1, S. 41–51 doi:10.3954/1523-5475-25.1.41
  13. ↑ Robert L. Usinge: Monograph of the Cimicidae. In: Bulletin of the Entomological Society of America. 1966, Band 12, Nr. 3, S. 1–572
  14. ↑ Trauma, disease and collateral damage: conflict in cimicids // royalsocietypublishing.org, 4 януари 2006. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  15. ↑ Costly traumatic insemination and a female counter-adaptation in bed bugs // royalsocietypublishing.org, 22 ноември 2003. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  16. ↑ WHO - Vector Biology and Control Division, 1982, VI: Bed Bugs. Document WHO/VBC/82.857
  17. ↑ Gary R. Mullen, Lance A. Durden: Medical and Veterinary Entomology. Academic Press, London etc., 3rd edition 2019. ISBN 978-0-12-814043-7 S. 121–123
  18. ↑ Heinz Mehlhorn: Die Parasiten des Menschen. Erkrankungen erkennen, bekämpfen und vorbeugen. Springer-Spektrum, Heidelberg, 7. Auflage 2012. ISBN 978-3-8274-2270-5, S. 261–262
  19. ↑ а б в Anne Krüger, Arlette Vander Pan: Bettwanzen wandern mit // umweltbundesamt.de, април 2019. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  20. ↑ Lauernde Gefahr auf Reisen: So schlimm können sich Bettwanzen auswirken // merkur.de, 19 юни 2018. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  21. ↑ Allergische Bindehautentzündung // msdmanuals.com, 2023. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  22. ↑ Hans-Jürgen Hoffmann: Ernstes und Kurioses über Wanzen – ein heteropterologisches Panoptikum. In: Biologiezentrum (Hrsg.): Denisia, zugleich Kataloge der OÖ. Landesmuseen. Linz 2006, S. 95–136 // zobodat.at, 2006. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  23. ↑ Experimental assessment of bedbugs (Cimex lectularius and Cimex hemipterus) and mosquitoes (Aedes aegypti formosus) as vectors of human immunodeficiency virus // pubmed.ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  24. ↑ Der Feind in meinem Bett // sueddeutsche.de, 22 май 2010. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  25. ↑ A Door-to-Door Survey of Bed Bug (Cimex lectularius) Infestations in Row Homes in Philadelphia, Pennsylvania // ncbi.nlm.nih.gov, 2 юли 2014. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  26. ↑ Bed Bugs (Cimex lectularius) as Vectors of Trypanosoma cruzi // ncbi.nlm.nih.gov, 4 февруари 2015. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  27. ↑ Parasiten – Bettwanzen können Krankheiten übertragen // deutschlandfunk.de, 26 ноември 2014. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  28. ↑ Competence of Cimex lectularius Bed Bugs for the Transmission of Bartonella quintana, the Agent of Trench Fever // ncbi.nlm.nih.gov, 9 май 2015. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  29. ↑ Wie Frankreich seine Bettwanzen-Plage bekämpft // spiegel.de, 21 февруари 2020. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  30. ↑ Studenten-WG: „Bettwanzen zählen nicht die Sterne eines Hotels“ // zeit.de, 26 август 2014. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  31. ↑ What is a bed bug interceptor? // citybugs.tamu.edu. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  32. ↑ How to Make a Bed Bug Interceptor Trap out of Common Household Items // edis.ifas.ufl.edu. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  33. ↑ Efficacy of controlled atmospheres on Cimex lectularius (L.) (Heteroptera: Cimicidae) and Argas reflexus Fab. (Acari: Argasidae) // icup.org.uk. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2010. Посетен на 1 юни 2024.
  34. ↑ M. F. Potter: The history of bed bug management—with lessons from the past. In: American Entomologist. Band 57. Jahrgang, 2011, S. 14–25
  35. ↑ How a Leafy Folk Remedy Stopped Bedbugs in Their Tracks // nytimes.com, 10 април 2013. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  36. ↑ H. H. Richardson: The action of bean leaves against the bedbug. In: Journal of Economic Entomology. Band 36. Jahrgang, Nr. 4, 1943, S. 543–545
  37. ↑ Entrapment of bed bugs by leaf trichomes inspires microfabrication of biomimetic surfaces // royalsocietypublishing.org, 6 юни 2013. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  38. ↑ C. J. Boase: Bedbugs-back from the brink. In: Pesticide Outlook. Band 12. Jahrgang, Nr. 4, 2001, S. 12, 159–162
  39. ↑ Genetic analysis of bed bug populations reveals small propagule size within individual infestations but high genetic diversity across infestations from the eastern United States // ncbi.nlm.nih.gov, юли 2012. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  40. ↑ Insecticide Resistance in the Bed Bug: A Factor in the Pest's Sudden Resurgence? // academic.oup.com, 1 март 2007. Посетен на 1 юни 2024. (на английски)
  41. ↑ Bekanntmachung der geprüften und anerkannten Mittel und Verfahren zur Bekämpfung von tierischen Schädlingen // academic.oup.com, 1 януари 2001. Посетен на 1 юни 2024. (на немски)
  42. ↑ Затворници от Враца: Дървеници ни „изядоха“ // konkurent.bg, 10 август 2021. Посетен на 31 май 2024. (на български)
  43. ↑ Baжнa, eнциĸлoпeдичнa инфopмaция зa дъpвeницитe // vrediteli.bg, 18 септември 2019. Посетен на 2 юни 2024. (на български)
  44. ↑ Масово нашествие на дървеници в Студентски град // btvnovinite.bg, 27 юли 2011. Посетен на 2 юни 2024. (на български)
  45. ↑ БДЖ призна: Нашествието на дървеници във влаковете е масово // offnews.bg, 5 декември 2016. Посетен на 2 юни 2024. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Креватна_дървеница&oldid=12259343“.