Направо към съдържанието

Ламбо Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ламбо Василев
български революционер

Роден
1876 г.
Починал

Ламбо Василев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ламбо Василев е роден през 1876 година в леринското село Пътеле, тогава в Османската империя. Работи като дърводелец, но през 1902 година, когато е на 26 години, минава в нелегалност и се включва в революционното движение. Според разказа на неговия син Методи Ламбов, който не се припокрива от описаните събития от Христо Силянов в „Освободителните борби на Македония“, Ламбо Василев заедно с Дине Клюсов и Циле Мицков правят опит да разбият турците, обкръжили четата на Марко Лерински в Пътеле през юни 1902 година. Акцията се проваля, а Ламбо Василев, Дине Клюсов и Тошо Ильо Ничков от Пътеле се прехвърлят в Костурско, където се събират с оцелелите четници на Марко Лерински и формират чета под водачеството на Андрея. Ламбо, Дине, Циле Календжиев от Пътеле, Ташо Кочев, Насе Бисерин и Наце Гьорев от Церово, Леко Джорлев и Ване Попов от Неокази се отправят към Воденско, за да пресрещнат четата на Анастас Янков. След месец се връщат в Леринско и отсядат в къщата на учителката Екатерина Динева в Крушоради. Четата е предадена и в сражението умират Дине Клюсов, Ване Попов, Кръсто Торбанов от Сетина, и Найдо от Добровени, ранени са Стефо Попов от Неокази и Мицо от Сетина, който умира от раните си по-късно. Ламбо Василев, дедо Кольо от Добровени и другите четници се спасяват.[1] В действителност през 1902 година Ламбо Василев с други четници посреща четата на Анастас Янков от Върховния комитет във Воденско, с която заминава за Костурско[2].[3]

По-късно Ламбо Василев емигрира в България. Заселва се в Несебър, където членува в Илинденската организация.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 12.
  2. Полковник Анастас Янков. Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003, стр.135.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 72.
  4. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.