Направо към съдържанието

Лия Манолиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лия Манолиу
Lia Manoliu
румънска дискохвъргачка
Лия Манолиу на Олимпийските игри през 1964 г.
Лия Манолиу на Олимпийските игри през 1964 г.

Родена
Починала
9 януари 1998 г. (65 г.)
ПогребанаБукурещ, Румъния

Националност Румъния
НаградиРим 1960 – Бронзов медал,
Токио 1964 – Бронзов медал,
Мексико 1968 – Златен медал
Лично постижение – 62,06 m (1972 г.)[1]
Лия Манолиу в Общомедия
Лия Манолиу

Лия Манолиу (на румънски: Lia Manoliu; 25 април 1932 г. – 9 януари 1998 г.) е румънска дискохвъргачка, спечелила един златен и два бронзови олимпийски медала. Тя е първата лекоатлетка, която се състезава на шест Олимпийски игри (1952 – 1972).[2]

Като тийнейджър, Манолиу се състезава на национално ниво в спортовете тенис на корт, тенис на маса, волейбол и баскетбол, преди да премине към хвърлянето на диск на 16-годишна възраст.[2][3] Две години по-късно тя се превръща в първата румънка, хвърлила диск на разстояние над 40 m (41,44 m, 22 май 1950 г.). В средата на 1950-те години тя завършва Политехническия институт в Букурещ.[4][5]

На летните Олимпийски игри през 1952 г. в Хелзинки, Манолиу заема 6-о място с хвърляне от 42,64 m. През 1956 г. тя подобрява това постижение в Мелбърн, с хвърляне от 43,90 m и девето място. През 1960 г. на Олимпийските игри в Рим, след първия кръг тя е на първо място с хвърляне от 52,36 m. Макар че не успява да го подобри, този опит е достатъчен, за да спечели бронзов медал. През 1964 г., на Олимпийските игри в Токио, Манолиу е извън подиума след четвъртия кръг, но след това успява да постигне резултат от 56,96 m, който ѝ е достатъчен да спечели своя втори олимпийски бронзов медал.[1]

През зимата на 1967 – 68 г., румънската Федерация по лека атлетика съобщава на 35-годишната Манолиу, че е твърде възрастна, за да участва още веднъж на Олимпиада и че не трябва да се притеснява за провеждането на тренировъчни лагери. Това само засилва нейната решимост, и след няколко месеца индивидуални тренировки, тя се класира за Олимпийските игри в Мексико сити. Там тя страда от контузия в ръката, и докторът на групата я предупреждава, че тя няма да е в състояние да направи повече от едно добро хвърляне. Манолиу хвърля с първия си опит диска на 58,28 m, което се оказва достатъчно за златен медал.[1]

На 19 юли 1969 г. Манолиу печели състезанието на WAAA на Великобритания в Кристъл Палас, а през 1972 г. завършва на 9-о място в хвърлянето на диск на олимпийските игри с опит от 58,50 m.[1] Скоро след това тя се оттегля от активна кариера. През 1974 г. е наградена с наградата за честна игра на ЮНЕСКО за подкрепата си към идеалите за лоялна и честна конкуренция.

От 1973 г. до смъртта си Манолиу заема поста на вицепрезидент, а след това и президент (от 1990 г.) на румънския Олимпийски комитет. През 1975 г. е наградена с бронзов Олимпийски орден, а през 1994 г. – с възпоминателна награда на Международният олимпийски комитет по случай стогодишнината на олимпийското движение. Манолиу е член на Женския комитет на IAAF (1976 – 1995) и на румънския Сенат в периода 1990 – 1992 г.[3][4][5]

Лия Монолиу умира от сърдечен удар през януари 1998 г., след като изпада в кома по време на операция за отстраняване на тумор в мозъка седмица преди това. Погребана е в гробището Белу. В нейна чест, националният стадион в Букурещ носи името ѝ от 2012 г.[2][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lia Manoliu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​