Ломбардска лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на Ломбардската лига

Ломбардската лига (на италиански: Lega Lombarda) е средновековен военен съюз между комуни в Северна Италия за борба срещу Свещената Римска империя. Въпреки че теоретично става въпрос за един и същ предмет на действие спрямо заплахата за комуналните свободи, обикновено се говори за две различни лиги, разграничаващи два периода на борба: тази срещу император Фридрих I Барбароса и тази срещу император Фридрих II.

Въпреки че водещата ѝ цел е военна, Ломбардската лига има стабилно управление, считано за един от първите конфедерални примери в Европа на комуните.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първа ломбардска лига[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча в Понтида в памет на създаването на Ломбардската лига

Първата ломбардска лига е създадена на 7 април 1167 г. в Абатство Понтида близо до Бергамо. Тя е скрепена с легендарната Клетва от Понтида, спомената за пръв път в текстове от 1505 г. Основателите на лигата са комуните на Милано, Лоди, Ферара, Пиаченца и Парма. На 1 декември 1167 г. тя се разширява благодарение на сливането ѝ с Веронската лига (сключена през 1164 г. във Верона с подкрепата на Венецианската република между Верона, Падуа, Тревизо и Виченца), и благодарение на участието на други комуни от Северна Италия (тогава дефинирана като Ломбардия в нейната цялост). Първоначално се включват 26 комуни и впоследствие – 30, сред които Крема, Кремона, Мантуа, Бобио, Бергамо, Бреша, Генуа, Болоня, Падуа, Модена, Реджо нел'Емилия, Тревизо, Венеция, Новара, Тортона, Верчели, Виченца и Верона.

Лигата е създадена, за да се противопостави на Фридрих I Барбароса – император на Свещената Римска империя в опита му да възстанови имперското влияние в Северна Италия. В това си начинание той е подкрепян от два ломбардски града, които имат единствено спорадично участие в Лигата: Павия и Комо. Императорът има претенции за пряк контрол върху Северна Италия с т. нар. Dieta di Roncaglia.[2] Става въпрос за два конгреса, свикани от него през декември 1154 г. и ноември 1158 г. близо до Пиаченца. На конгресите Фридрих I претендира за върховенство на имперската власт според Corpus Iuris Civilis, където волята на императора има функцията на законодателна власт по аналогия с максимата на Улпиан quod principi placuit legis habuit vigorem (от латински: „Онова, което се харесва на принца, има силата на закон“).[3] Императорът на няколко пъти атакува Италианския полуостров с цел възстановяването на имперската власт и наказването на бунтовническите комуни.

Битката при Леняно (картина на Масимо д'Aдзельо).

Лигата се радва на подкрепата на папа Александър III, който също желае намаляването на имперската мощ в Италия. Град Алесандрия, основан в Пиемонт от Ломбардската лига, носи името на папата и е роден като антиимперска крепост на границата с имперския съюзник Маркграфство Монферат.

Карочо (в случая – миланско) – голяма каруца на 4 колела, носеща градските отличителни знаци, около които се събират и сражават милициите на средновековните комуни.

В битката при Леняно на 29 май 1176 г. Фридрих I Барбароса е победен от войските на Ломбардската лига начело с Гуидо да Ландриано (според общоприетото вярване те са били предвождани от легендарния ломбардски лидер Алберто да Джусано).[4] След решителното си поражение императорът сключва 6-годишно примирие, траещо до Констанцкия мир от 1183 г., според който средновековните комуни в Северна Италия се съгласяват да останат верни на императора в замяна на пълната местна юрисдикция над техните територии.

Миланското знаме

Италианският историк от 18 век Джорджо Джулини пише в своите „Мемоари“, че историкът Морена от Лоди лично е видял през 1160 г. миланското Карочо (на италиански: Carroccio) – символ на общинската автономия, на който е стояло „огромно бяло знаме с червен кръст“ – транспарант, който се появява и на Карочо-то, използвано в битката при Леняно.[5] Ломбардската лига всъщност избира за знаме червено-бялото знаме на Милано.

Лигата е възстановена през 1198 и 1208 г. по време на войните между император Ото IV и Филип Швабски.

Втора ломбардска лига[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча в Мозио в памет на Втората ломбардска лига.

Възползвайки се от привилегията, дадена им от император Фридрих I Барбароса за използване на лигата по отбранителни съображения, някои комуни взимат решение за създаването на Втора ломбардска лига. Провеждат се месеци тайни преговори под покровителството на папа Хонорий III. На 2 март 1226 г. в църквата „Сан Дзеноне“ в Мозио (днешно подселище на градчето Акуанегра сул Киезе) се срещат делегатите на Милано, Болоня, Пиаченца, Верона, Бреша, Фаенца, Мантуа, Верчели, Лоди, Бергамо, Торино, Алесандрия, Виченца, Падуа и Тревизо, сключвайки военен съюз с продължителност 25 години. Също благодарение на папата към лигата се присъединяват графовете на Биандрате и маркграфът на Монферат, Крема и Ферара Бонифаций II Монфератски, а по-късно, през 1227 г. – и Виджевано.[6]

Лигата си възвръща древния престиж, като се противопоставя на политическите намерения на император Фридрих II, съсредоточени върху нарастването на имперската мощ в Италия. Тези усилия включват битката при Кортенуова (27 – 28 ноември 1237 г.), която удостоверява победата на Фридрих II със завладяването на Карочо-то, по-късно изпратено като дар на папата, и превземането на Виченца от войските на императора. Милано и още пет града продължават да се съпротивляват и през октомври 1238 г. императорът трябва да вдигне обсадата на Бреша. Решаваща е ролята на Болоня, чиито рицари, спечелвайки битката при Фосалта през 1249 г. срещу гибелинска Модена, залавят краля на Сардиния Енцио от Сардиния – син на Фридрих II, който остава затворник в града в продължение на 23 години. За пореден път с папска подкрепа Ломбардската лига успява да осуети опитите на Фридрих II и след това се разпуска след смъртта му през 1250 г.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Освен че е военен съюз, Ломбардската лига е един от първите примери за конфедерална система в света на средновековните комуни. Тя има съвет, различен от този на своите членове. Той носи името universitas и е съставен от представители, назначени от отделните комуни, които взимат решения с мнозинство в различни сфери, като напр. приемането на нови членове, войната и мира с императора. Тези им правомощия нарастват все повече и повече с течение на времето и universitas придобиват регулаторна, данъчна и съдебна власт – система, подобна на тази на днешната Директория.

Ако през първия период на лигата комуните нямат голямо участие в конфедералните дела и членовете на universitas са независими, то през втория период те получават известно влияние, което обаче е противовес на по-голяма ангажираност на съветниците с общинската политика. Освен това Ломбардската лига премахва митата, като по този начин се конституира като митнически съюз.[7]

Участници в Лигата[редактиране | редактиране на кода]

Комуни, членуващи в Ломбардската лига
  1. Милано – от 7 април 1167 г.
  2. Пиаченца – от 7 април 1167 г.
  3. Ферара – от 7 април 1167 г.
  4. Лоди – от 7 април 1167 г.
  5. Парма – от 7 април 1167 г.
  6. Кремона
  7. Мантуа
  8. Бергамо
  9. Бреша
  10. Болоня
  11. Падуа
  12. Реджо
  13. Тревизо
  14. Виченца
  15. Венеция
  16. Верона

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Gianluca Raccagni: The Lombard League (1164 – 1225). Oxford University Press, Oxford u. a. 2010, ISBN 978-0-19-726471-3 (= A British Academy Postdoctoral Fellowship Monograph).
  • ((de)) Odilo Engels: Die Staufer. 9. verbesserte und ergänzte Auflage mit Literaturnachtrag von Gerhard Lubich, Kohlhammer Verlag, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-17-021363-0 (= Kohlhammer-Urban-Taschenbücher Band 154).
  • ((de)) Helmut Maurer: Kommunale Bündnisse Oberitaliens und Oberdeutschlands im Vergleich. Thorbecke, Sigmaringen 1987, ISBN 3-7995-6633-3 (= Konstanzer Arbeitskreis für Mittelalterliche Geschichte. Vorträge und Forschungen Band 33).
  • ((de)) Stefan Weinfurter: Stauferreich im Wandel, Ordnungsvorstellungen und Politik in der Zeit Friedrich-Barbarossas. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 978-3-7995-4260-9 (= Mittelalter-Forschungen, Band 9).
  • ((it)) David Abulafia, Federico II. Un imperatore medievale, Torino, 1995 (ed. orig. London 1988).
  • ((it)) Rinaldo Beretta, Il congresso di Pontida del 7 aprile 1167, Carate Brianza, 1960, pp. 10.
  • ((it)) Rinaldo Beretta, Il giuramento di Pontida e la Società della Morte nella battaglia di Legnano. Storia o leggenda?, Como, 1970, pp. 86.
  • ((it)) Franco Cardini, La vera storia della Lega Lombarda, Milano, 1991
  • ((it)) Roberto Chiodi, Lega lombarda, Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italian
  • ((it)) Gina Fasoli, La Lega Lombarda: Antecedenti, formazione, struttura, in Probleme des 12. Jahrhunderts, Vorträge und Forschungen, 12, 1965 – 67 pp. 143 – 160
  • ((it)) Gina Fasoli, Re Enzo tra storia e leggenda, in AA.VV., Studi in onore di C. Naselli, II, Catania 1968. Antonio Messeri, Enzo Re, Parma 1981.
  • ((it)) Eberhart Horst, Federico II di Svevia L'imperatore filosofo e poeta, Milano, 1994
  • ((it)) Ernst Kantorowicz, Federico II imperatore, Milano, 1988 (ed. orig. Berlin 1927 – 31). Ernst Kantorowicz, Federico II imperatore, Milano, 1988 (ed. orig. Berlin 1927 – 31)
  • ((it)) Elena Percivaldi, I Lombardi che fecero l'impresa. La Lega Lombarda e il Barbarossa tra storia e leggenda, Milano, 2009, Ancora Editrice. ISBN 88-514-0647-
  • ((it)) Gianluca Raccagni, Il diritto pubblico, la pace di Costanza e i „Libri iurium“ dei Comuni Lombardi, in Diego Quaglioni e Gerhard Dilcher (curatori), Gli inizi del Diritto pubblico, da Federico I a Federico II (Bologna-Berlin, 2008) pp. 309 – 40
  • ((it)) Gianluca Raccagni, The Lombard League, 1167 – 1225, Oxford, 2010
  • ((it)) Luigi Tosti, Storia della Lega lombarda, Tip. di Montecassino, Ivi, 1848.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Giovanni Chiodi. Lega Lombarda // Federicana. 2005. Посетен на 5 януари 2021. (на италиански)
  2. ↑ Roncaglia, diete di // Dizionario di Storia. 2011. Посетен на 5 януари 2021.
  3. ↑ Valerio Marotta, AdG Scriptores Iuris Romani e Institut des sciences juridique et philosophique de la Sorbonne, Autocrazia o monarchia dinastica: usi e abusi della lex 'quod principi', Pensée juridique occidentale et juristes romains : archéologie d’un héritage, G. Giappichelli Editore, pp. 41 – 59.
  4. ↑ Paolo Grillo, Legnano 1176. Una battaglia per la libertà. Bari, Laterza, 2010.
  5. ↑ Gilia Bologna, Milano e il suo stemma, Comune di Milano. Archivio Storico Civico e Biblioteca Trivulziana, Milano, 1989.
  6. ↑ Tutta la storia in pillole – la Provincia Pavese // ricerca.gelocal.it. Посетен на 6 април 2021.
  7. ↑ Lega Lombarda in Federiciana
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lega Lombarda в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ломбардска_лига&oldid=11513018“.