Направо към съдържанието

Любиша Доклетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любиша Доклетич
Ljubiša Doklestić
хърватски историк
Роден
18 май 1929 г. (95 г.)

Учил вЗагребски университет
Работил вЗагребски университет

Лю̀биша До̀клетич (на хърватски: Ljubiša Doklestić) е хърватски историк, специалист по историята на Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доклетич е роден на 18 май 1929 година в Скопие, Кралството на сърби, хървати и словенци. Посещава гимназия в Херцег-Нови и Котор, където завършва в 1948 година. Завършва история в 1957 година в Загребския университет, където защитава докторска степен в 1969 година с дисертация за сръбско-македонските отношения през XIX век до 1896/97 година. От 1958 година е асистент, от 1970 година доцент, след това от 1980 година хоноруван професор, а от 1986 година редовен професор в катедрата по история на Философския факултет в Загребския университет. Преподава курсове по история на народите на Югославия от XV век до 1918 година, като се съсредоточава предимно върху тези, живели в Османската империя. Проучва политическите и икономически проблеми на Македония през ΧΙΧ век и в началото ΧΧ век, като е автор на първия преглед на македонската история на хърватски език, и освободителните движения и нелегалните действия срещу турското владичество на Балканите през XIX век. Сътрудничи на списанията „Хисторийски Зборник“ (1958 – 1959, 1960, 1965, 1980 – 1981, 1982, 1984, 1989), „Хисторийски преглед“ (1959), „Историски записи“ (1959), „Югославенски Историйски Часопис“ (1967), „Сборник на отдела за история на Философския факултет“ в Загреб (1968, 1970), „Гласник на Института за национална история“ (1969, 1984), „История“ (1971, 1984, 1985), „Трудове на Института за хърватска история“ (1981), „Нумизматички вести“ (1984) и „Македонски фолклор“ (1985) ) и сборниците „Развитието на държавността на македонския народ“ (1966), „Чуждата и югославска историография на Македония и македонския народ“ (The Foreign and Yugoslav Historiography of Macedonia and the Macedonian People, 1970), „Въстанието в Бока Которска 1869“ (Ustanak u Boki kotorskoj 1869, 1970), „Хиляда години от въстанието на комитопулите и създаването на Самуиловата държава“ (1971), „Образованието, просветата и културата в Македония през Възраждането“ (1979), „Приноси за Илинден“ (1983) и „Сборник съчинения, посветен на акад. Михайло Апостолски по повод неговата 75-годишнина“ (1986). Работи като сътрудник на Института за хърватска история, а в 1971 – 1981 година е в редакционната колегия на трудовете на Института.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kroz historiju Makedonije. Zagreb 1964. — Srpsko-makedonskite odnosi vo XIX vek. Skopje 1973.
  • Životni put Stjepana Verkovića (1821–1894). Radovi Instituta za hrvatsku povijest, 1981, 14, str. 229–358.
  • O pokušaju ustanka u Bosni 1840. i tajnoj politici Gajeva kruga prema Bosni 1843/44. Historijski zbornik, 35(1982) str. 15–41.
  • O društvenoj i političkoj uvjetovanosti borbe za autonomiju Makedonije do 1903. godine. Prilozi za Ilinden, 5(1983) str. 153–168.
  • Prilog istraživanju oslobodilačkih pokreta na Balkanu u 40-im godinama XIX stoljeća. Historijski zbornik, 37 (1984) str. 1–30.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Doklestić, Ljubiša // Hrvatski biografski leksikon. Посетен на 1 април 2024 г. (на хърватски)