Майкъл Бейджънт

Майкъл Бейджънт
Michael Baigent
	Майкъл Бейджънт Michael Baigent
Роден	27 февруари 1948 г. Нелсън, Нова Зеландия
Починал	17 юни 2013 г. (65 г.) Брайтън, Англия
Професия	писател
Националност	Нова Зеландия
Активен период	1982 – 2013
Жанр	исторически роман,
Тема	християнство, тамплиери, загадки на историята
Известни творби	„Светата кръв и свещеният Граал“
Съпруга	Джейн
Деца	2 дъщери
Уебсайт	Страница в IMDb

Майкъл Бейджънт (на английски: Michael Baigent) е новозеландско-британски писател, автор на бестселъри в жанровете документални исторически изследвания и алтернативна история.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Бейджънт, с рожд. име Майкъл Бари Мийн, е роден на 27 февруари 1948 г. в Нелсън, Нова Зеландия. Израства в Мотуека и Уейкфилд. От малък е възпитаван в строг католицизъм. Когато е на осем години баща му напуска семейството и с майка си се преместват да живеят при прадядо му Люис Байджънт, собственик на дъскорезница, чиято фамилия Майкъл взема.

Завършва средното си образование в гимназията в Нелсън. Започва да учи в Университета на Кентърбъри в Крайстчърч, първоначално лесотехнически профил, но след това се насочва към сравнителната религия и философията, и започва да изучава будизма, индуизма и християнството. Пътува много в Югоизточна Азия и Австралия. След завръщането си живее в Окланд и получава бакалавърска степен по психология от Университета на Кентърбъри. Получава и квалификация за учител от Епсон Колидж в Окланд.

След дипломирането си работи като фотожурналист и редактор на списание в Австралия, после като търговски фотограф в Окланд, а по късно като такъв в Мадрид, откъдето посещава Боливия и Лаос. През 1976 г. се мести в Англия и работи за кратко за фотографския отдел на Би Би Си в Лондон, а после като фотограф в Лондон за списанието на арабски език „Osrati“ в Бахрейн.

В Англия проучва историята на тамплиерите и се запознава с Ричард Лий, който го запознава с тайната на селцето Рен льо Шато във Франция. Бейджънт започва да проучва загадката. Въз основа на проучванията им е направен документалният филм „The Shadow of the Templars“ (Сянката на темплиерите) на Би Би Си през 1979 г.

Двамата се запознават с телевизионния сценарист Хенри Линкълн, с когото споделят общи виждания и правят серия от лекции за Ордена на тамплиерите и кръвната линия на Исус. През 1982 г. техните изследвания са публикувани в книгата „Светата кръв и свещеният Граал“. Книгата развива теорията, че Светия Граал всъщност е тайно иносказателно определение на поколението на Исус и Мария Магдалена, на тяхната кръвна линия, от която произлиза династията на Меровингите, и която тайна се опазва от тайно общество наречено „Орден на Сион“. Книгата предизвиква бурен дебат и бързо става бестселър като го прави известен. През 1993 г. по книгата е направен документалния филм „The Secret“. По идеите на книгата писателят Том Егеланд пише трилъра „„Краят на кръга“, а писателят Дан Браун създава международния бестселър „Шифърът на Леонардо“. Анаграма от имената на Майкъл Бейджънт и Ричард Лий е името на героя на Браун – сър Лий Тибинг.

През 1982 г. се жени за съпругата си Джейн и се заселва в Бат, Англия. Има 2 дъщери и доведени дъщеря и син.

През 1986 г. е издадено продължение на книгата „Светата кръв и свещеният Граал“ – „Месианското наследство“.

В периода 1989 – 1992 г. е съорганизатор на годишните археологически разкопки и проучвания на пещерите на Кумран и на западния бряг на Мъртво море, провеждани от Университета на Калифорния в Лонг Бийч. През 1991 г. е публикувана книгата му с Ричард Лий „Ръкописите от Мъртво море: Измамата“. Чрез нея повдига завесата на тайната свързана с представянето на религиозните текстове от миналото и живота на предците на християнството.

През 2000 г. получава магистърска степен по мистицизъм и религиозен опит от Университета на Кент в Англия с дисертация на тема „Ренесансов символ. Смисълът на триъгълника съдържащ на иврит името на Бог“.

В периода 1998 – 2005 г. е лектор и ръководител на туристическите пътувания към храмовете, пирамидите и гробовете на древен Египет. Участва в много телевизионни предавания и документални филми.

През 2006 г. е издадена книгата му „Свитъците на Исус“, в която стига до извода, че историческият Исус не е Исус на Църквата. През 2009 г. е издадена книгата му „Надпревара за Армагедон“, в която описва надпреварата на трите основни религии чрез историческа катастрофа да се домогнат до световна доминация над хората.

Произведенията на писателя са бестселъри и са издадени на над 35 езика по света.

Бейджънт е бил масон и велик офицер на Организацията на обединената велика ложа на Англия. От 2001 г. е редактор на тримесечното списание „Масонството днес“, което става официоз на ложата през 2008 г.

През 2006 г. заедно с Лий завежда дело срещу Дан Браун за плагиатство, но през 2007 г. губят делото и трябва да платят 3 млн. евро. Това му се отразява тежко, както психически, така и финансово. Той трябва да продаде дома си и да живее под наем и дългове до края на живота си.

Майкъл Бейджънт умира от инсулт в Брайтън, Англия на 17 юни 2013 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

The Holy Blood and the Holy Grail (1982) – с Ричард Лий и Хенри Линкълн
Светата кръв и свещеният Граал: Тайните на тамплиерите и масонската ложа, изд. „Абагар Холдинг“, София (1994, 1997), прев. Юлия Чернева
Светата кръв и свещеният Граал (допълнено издание), изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2005), прев. Огнян Алтънчев
Mundane Astrology: Introduction to the Astrology of Nations and Groups (1984, 1992) – с Никълас Кампиън и Чалз Харви
The Messianic Legacy (1986) – с Ричард Лий и Хенри Линкълн
Месианското наследство, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2005), прев. Огнян Алтънчев
The Temple and the Lodge (1989) – с Ричард Лий
Орденът на тамплиерите и масонската ложа, изд. „Абагар Холдинг“, София (1995, 1997), прев. Владимир Германов
Орденът на тамплиерите и масонската ложа: Мащабно разследване за произхода и развитието на масонството през вековете, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2006), прев. Огнян Алтънчев
The Dead Sea Scrolls Deception, 1991) – с Ричард Лий
Ръкописите от Мъртво море: Измамата, изд. „Абагар Холдинг“, София (1996), прев. Владимир Германов
Ръкописите от Мъртво море: Експлозивни разкрития за опитите да се потули истината, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2006), прев. Владимир Германов
Secret Germany: Claus Von Stauffenberg and the true story of Operation Valkyrie (1994) – с Ричард Лий
From the Omens of Babylon: Astrology and Ancient Mesopotamia (1994) – издаден и като „Astrology in Ancient Mesopotamia: The Science of Omens and the Knowledge of the Heavens“ (2015)
The Elixir and the Stone: The Tradition of Magic and Alchemy (1997) – с Ричард Лий
Еликсирът на вечността: История на алхимията и магията, изд.: „Мириам“, София (2000), прев. Иванка Мечкова
Ancient Traces: Mysteries in Ancient and Early History (1998)
The Inquisition (1999) – с Ричард Лий
The Jesus Papers: Exposing the Greatest Cover-Up in History (2006)
Свитъците на Исус: Разкриване на най-голямата мистификация в историята, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2007), прев. Надежда Розова
Racing Toward Armageddon: The Three Great Religions and the Plot to End the World (2009)
Надпревара за Армагедон: трите велики религии и заговорът за края на света, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2010), прев. Венера Атанасова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1979 The Shadow of the Templars – документален
1993 The Secret – документален ТВ сериал, 4 епизода, по книгата „Светата кръв и Свещеният Граал“, сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Baigent в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.