Мария Бръчкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Бръчкова
Родена
Починала
1968 г. (78 г.)
?

Мария Г. Бръчкова е български учен, археолог, доктор по археология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 февруари 1889 г. в Русе. През 1911 г. завършва история и география в Софийския университет. След това до 1913 г. специализира археология в Берлин. От 1919 г. е учителка в първа софийска девическа гимназия. От 20 януари 1919 г. е уредник на Библиотеката на Националния археологически музей на БАН[1]. Тя наред с Вера Иванова-Мавродинова е сред първите жени, които работят в музея. Остава на тази позиция до 1923 г. През 1923 г. по назначение от Богдан Филов оглавява археологическа експедиция до Никополис ад Иструм. Води кореспонденция с такива учени като Гаврил Кацаров, Васил Златарски, Димитър Дечев и Петър Мутафчиев. През 1924 г. заминава за Германия, където защитава дисертация. След това се премества в Рим, където попада в кръга на проф. Валтер Амелунг. Там продължава да участва в разкопки и да изследва частни колекции. Между 1927 и 1930 г. е сътрудник на обществото Магна Греция в Рим. През 1931 г. е назначена на работа във филиала на Германския археологически институт в Рим като референт на славянските списания по археология. До 1937 г. е научен сътрудник на института. Мястото на раковината в античното изкуство. Завръща се в България през 60-те години и започва работа като нещатен сътрудник на Археологическия институт на БАН[2]. Член е на Българското историческо дружество (1919) и Българския археологически институт (1924). Умира през 1968 г.[3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Maria Bratschkova. Die Muschel in der antiken Kunst. Известия на Българския археологически институт, 1938

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Библиотека на НАM
  2. Назърска, Ж. Археоложката Мария Бръчкова, Homo Sciens, Бр.6, 2012, с.16
  3. [Nazarska, G. (2014). Transferring knowledge: Bulgarian female scientists in Bulgarian-German scientific networks (1920s-1950s). Zeitschrift für Balkanologie, 50, 1, p.39]