Направо към съдържанието

Михаил Пенушлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Пенушлиев
български общественик
Роден
неизв.
Починал
1930 г.
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Реклама на крем „Нарцис“, разпространяван от търговска къща „Пенушлиев и Морарцалиев“, „Народна воля“, 7 февруари 1909 г.

Михаил Димитров Пенушлиев е български търговец и общественик, деец на Солунската българска община.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенушлиев е роден в Щип. Занимава се с търговия в Солун и забогатява.[2] Става един от активните членове на българската община и има заслуги за запазването на българщината в Щип и в Солун.[1] В 1900 година подкрепя Българското тайно революционно братство. В 1900 година отказва да внесе исканата от него от Вътрешната македоно-одринска революционна организация сума и срещу него е извършен опит за убийство. Пенушлиев е заедно с Лазо Дерменджиев от Гевгели, който стрелял по терориста на ВМОРО Мицо, и го убива. Организацията не предприема нищо срещу Лазо Дерменджиев, а Михаил Пенушлиев е арестуван и лежи в затвора,[3] откъдто е освободен срещу 400 лири подкуп. [4] В крайна сметка Пенушлиев внася в касата на комитета исканата от него сума от 50 или 70 лири.[3] В резултат на аферата са уволнени валията и комисарят Сюлейман ефенди.[4]

Секретарят на българското агентство в Солун М. В. Самаров праща писма до Михаил Ковачев[1] и до Мърховния македонски комитет с молба за намеса. Комитетът на 11 април 1900 година, като взема предвид народополезната дейност на Пенушлиев и че подстрекател е всъщност българският агент в Солун Атанас Шопов, решава да ходатайства пред Централния комитет на ВМОРО в негова полза.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година Пенушлиев бяга в Свободна България. Умира в София в 1930 година.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 27.
  2. а б в Парцел 29 // София помни. Посетен на 9 септември 2022 г.
  3. а б в 145 години от рождението на революционера Григор Попев // Сите българи заедно. Посетен на 9 септември 2022 г.
  4. а б Гарванов, Иван. Спомени, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 207.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 142.