Мушково
| Мушково Мушково | |
| — село — | |
 | |
  Мушково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1223 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Мушково в Общомедия | |
Мушково (на македонска литературна норма: Мушково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено източно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато като „селище“ – изоставено село – сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в грамота на Константин Драгаш от 1381 г.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Мушкова с 38 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 36 джизие ханета в Мушкова.[3]
В XIX век Мушково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мушково има 350 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мутково (Moutkovo) има 520 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война 24 души от Мушково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мушково
Димитър Псалтирков (1888 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 29 ноември 1922 година заедно с Манол Маджов от Пробищип[7]- Иван Златков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
| |||||||||||
