Направо към съдържанието

Николай Басков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Басков
Николай Викторович Басков
руски певец
С наградата „Народен артист на Русия“
2 ноември 2009 г.
Роден

Учил вРуска академия за музика „Генсини“
Московска консерватория
НаградиНароден артист на Русия (2009)
заслужил артист на Руската Федерация (2001)
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Гластенор
Активностот 2000 г.
Семейство
Деца1

Уебсайтbaskov.ru
Николай Басков в Общомедия

Николай Басков е руски поп и оперен певец, актьор и телевизионен водещ. Народен артист на Русия, Украйна и Молдова. Играл е в Болшой театър. Многократен носител на наградите Златен грамофон, Муз-ТВ, „Певец на годината“, „Овация“ и „Стил на годината“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Москва, но по-голямата част от детството си прекарва в ГДР.[1] Там остава до втори клас, когато семейството му се мести в Кизил.[2][3] По-късно учи и в Новосибирск.[4]

Басков играе в Музикалния театър на младия актьор, който пътува в САЩ, Израел, Швейцария и Франция. През 1996 постъпва в Руската музикална академия, където е ученик на Лилиана Шехова. Печели и испанският конкурс „Grand voce“. През 1997 участва в конкурса за руски романси „Романсиада“. На следващата година печели първа награда на националния конкурс за млади оперни певци, след което получава предложение да играе в постановката „Евгений Онегин“ в Болшой театър.

През 2001 става солист на оперната трупа на Болшой театър и завършва Музикалната академия със специалност „оперно и камерно пеене“. В Болшой театър работи до 2003 г., след което пее в театрите в Нижни Новгород и Йошкар-Ола.

Паралелно Басков изпълнява и естрадна музика, издавайки 12 албума. Участва и в мюзикъли и телевизионни сериали. Водещ е на предаването „Субботний вечер“ по канал Россия 1.

През 2009 става народен артист на Русия.

На 1 октомври 2012 е уволнен от театъра в Йошкар-Ола.

По време на изборите за президент на Русия през 2018 г. става част от т.нар. „Екип на Путин“, който подкрепя Владимир Путин[5].

На 17 септември 2020 г. Басков участва в концерт в Минск[6], а също и във видеоклип в подкрепа на Александър Лукашенко[7]. След това някои беларуси атакуват социалните мрежи на певеца, обвинявайки го в „корупция“ и „предателство на народа на Беларус“. Ядосани хора му напомнят за бруталните действия на силите за сигурност срещу мирни демонстранти и за множество случаи на насилие срещу хора по време на задържания по време на протестите през 2020 г.[8][9].

През 2022 година се включва активно в пропагандната кампания на режима на Владимир Путин в подкрепа на руското нападение над Украйна.[10] На 18 март 2022 г. той участва в митинг-концерт в чест на годишнината от Анексирането на Крим от Русия, озаглавен „Zа свят без нацизъм! Zа Русия! Zа президента“ и проведен на стадион „Лужники[11].

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През 2018 г. заедно с Филип Киркоров разпространяват общия си видеоклип „Ибиза“, който предизвиква вълна от критики и негативни коментари заради използването на долнопробни похвати в него (чийто апогей са омазването и на двамата с изпражнения и доенето на козел).[12] Налага се двамата да пуснат клип с извинения към своите фенове.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 – Посвящение
  • 2000 – Посвящение на бис
  • 2001 – Шедевры уходящего века
  • 2001 – Мне 25
  • 2004 – Никогда не говори прощай
  • 2004 – Отпусти меня (с Таисия Повалий)
  • 2005 – Лучшие песни
  • 2007 – Тебе одной
  • 2008 – 69 лучших песен
  • 2009 – Внезапная любовь
  • 2009 – Одна на миллион
  • 2011 – Romantic Journey
  • 2016 — Игра
  • 2018 — Верую
  • 2018 — Christmas Songs

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  1. 2002 – „Пепеляшка“ (мюзикъл) – Принц
  2. 2003 – „Снежната кралица“ (мюзикъл) – Кай
  3. 2004 – „Гувернантката“ (сериал) – камео
  4. 2007 – „Кралството на кривите огледала“ (мюзикъл) – Крал Ягупоп
  5. 2007 – „Много новогодишно кино, или нощ в музея
  6. 2008 – „Златната рибка“ (мюзикъл) – Иванушка рибаря
  7. 2008 – „Обручальное кольцо“ (сериал) – двойник на Басков
  8. 2009 – „Златното ключе“ (мюзикъл) – Пиеро
  9. 2010 – „Наша Russia. Яйцата на съдбата“ – камео
  10. 2010 – „Морозко“ (мюзикъл) – Иван-Царевич
  11. 2011 – „Новите приключения на Аладин“ (мюзикъл) – Русский жених
  12. 2012 – „Червената шапчица“ (мюзикъл) – Робин Худ
  13. 2013 – Поворот наоборот (сериал) – певеца Николай

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • 10 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Отпусти меня“ (дует с Таисия Повалий)
  • 11 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Ты далеко“
  • 12 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Тебе одной“
  • 13 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Вхожу в любовь“
  • Концерт на Алла Пугачова „60-а годишнина“ – изп. „Давай гулять вместе“ (дует с Алла Пугачова)
  • 15 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Всегда права любовь“ (дует с Оксана Фьодорова)
  • Диско Дача 2011 – изп. „Давай гулять вместе“ (соло), „Всегда права любовь“ (дует с Оксана Фъдорова)
  • 16 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Рядом с тобой“
  • 17 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Странник“
  • 20 години радиостанция „Авторадио 20 лет! Лучшее“ –изп. „Ну кто сказал?“
  • 18 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Ну кто сказал?“
  • Диско Дача 2014 – изп. „Не было бы печали“, „Николай“ (дует с Натали), „Вишнёвая любвоь“
  • 19 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Николай“ (дует с Натали)
  • 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Ну кто сказал?“
  • Концерт за деня на полицията 2016 – изп. „Я подарю тебе любовь“

Участия в телевизионни и празнични музикални програми[редактиране | редактиране на кода]

  • Нощен диско – „DISCO“
  • „Коледни срещи на Алла Пугачова в Киев“ – изп. „Гадай, цыганка“, „Женщина в платье белом“ (нарязан)
  • „Собственост на Република: Игор Крутой“ – изп. „Шарманка“
  • „Собственост на Република: Александър Зацепин“ – изп. „Разговор со счастьем“
  • „Собственост на Република: Григорий Лепс“ – изп. „Натали“
  • „Собственост на Република: Андрей Миронов“ – изп. „Песня министра-администратора“

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Подгорбунский. Николай Басков. Творчество. Москва: Воениздат, 2011, 600 с. ISBN 978-5-203-02127-4
  • Виктория Шилина. Николай Басков – певец любви. Москва: Бином-Пресс, 2006, 303 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Басков – Биография // baskov.ru. Архивиран от оригинала на 2019-01-06. Посетен на 2019-03-28.
  2. Николай Басков. Российский эстрадный и оперный певец
  3. Марина КЕНИН-ЛОПСАН. Первая музыкальная школа Тувы. В ней учился и Николай Басков // tuvaonline.ru, 2014-10-10.
  4. «Задирали его по-страшному»: как Николай Басков учился в школе на Богаткова и встретил здесь свою любовь, Новосибирск онлайн, 25.04.2021.
  5. Продвижением Putin Team занялся продюсер „Любэ“ и „Иванушек International“ Игорь Матвиенко, meduza.io, 22 января 2018.
  6. Юлия Онодэра, Николай Басков выступил в Минске на концерте в поддержку Александра Лукашенко, afisha.ru, 17 сентября 2020.
  7. «Просто знай — любимую не отдают!“ Архив на оригинала от 2020-09-18 в Wayback Machine., znak.com, 18 сентября 2020.
  8. Белорусы назвали Баскова предателем и „продажным голосом» за поддержку Лукашенко, lenta.ru, 18 сентября 2020.
  9. Белорусы атаковали инстаграм Баскова, ria.ru, 16 сентября 2020.
  10. Концерт «Zа мир без нацизма» в «Лужниках»: 18 марта прямая онлайн-трансляция, sib.fm, 18 марта 2022.
  11. 200 тысяч человек в «Лужниках». Нет, это не матч сборной, а концерт в честь Крыма // Sports.ru, 2022-03-18.
  12. Восставшие из зада: Басков и Киркоров опустились ниже плинтуса Архив на оригинала от 2022-02-14 в Wayback Machine., РИА Катюша, 17.09.2018.