Направо към съдържанието

Паметник на Васил Левски (Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на Васил Левски
Паметник на Васил Левски (Стара Загора)
Паметник на Васил Левски (Стара Загора)
Карта Местоположение в Стара Загора
МестоположениеСтара Загора,  България
АрхитектЛюбомир Петров, Петър Куцаров и арх. Иван Райнов
Изграждане1976 г.

Паметникът на Васил Левски в Стара Загора е открит през 1976 г. Изобразява Васил Левски, част от чийто живот е прекаран в Стара Загора.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Васил Левски и катедралния храм „Св. Димитър“

Паметникът се намира на площада пред катедралния храм „Св. Димитър“, на пресечката на ул. „Цар Иван Шишман“ и ул. „Васил Левски“.[1]

Построяване[редактиране | редактиране на кода]

Идея[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът е посветен на старозагорския период на Левски, който живее в Ески Загра (старото име на Стара Загора) от 1855 до 1858 година.

В периода 1855 – 1858 г. Васил Левски живее и се учи за свещеник в Хилендарския метох (по това време известен под името „Възрожденски метох“), чиято реплика се намира в източния двор на Катедралния храм „Св. Димитър“, а първоначално се е намирал точно на мястото на днешния паметник на Апостола.[2] По думите на Стоян Заимов „Тук той получава първото просветление за правда и свобода“.

Левски учи две години в първото взаимно новобългарско светско Светиниколско училище, открито през 1841-ва от Даскал Атанас Илиев. Пее и в първия църковния хор в Ески Зара, основан от Даскал Петър Иванов. Църквата пази спомена за това със стенопис над входа. Според изследователи на живота и дейността на Левски, тук приема монашеското име Игнатий, влияние за което има саможертвата на старозагорския мъченик за християнска вяра св. Игнатий.[3]

Авторски колектив[редактиране | редактиране на кода]

Автори на паметника са скулпторите Любомир Петров и Петър Куцаров, с участието на арх. Иван Райнов.

Материали[редактиране | редактиране на кода]

По професионална оценка постаментът, съставен от 4 гранитни блока, тежи между 10 и 12 тона, а изваяният бюст от бронз е с тегло около 600 кг.[4] На източната страна на паметника има в наши дни месингова плочка с тегло около 55 кг и диаметър 60 см.

Композиция[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът се състои от бронзов бюст на Васил Левски, върху гранитен постамент. В началото е поставена плочата, на която се упоменават годините 1855 – 1958, в които Левски пребивава в Ески Загра. Някои историци дават малко противоречива информация, например Христо Шиваров посочва за първа година 1852 г.

На юг е обърнат бюста на Васил Левски, с надпис под него „В. Левски 1837 – 1873 г.“.[5]

На изток се намира бронзов медальон, който изобразява печата на българския централен революционен комитет.

На север е мисълта на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само меня си!“.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Медальонът от паметника

През 2009 г. от паметника е откраднат, а на 15 февруари 2010 г. е възстановен по снимка, медальонът, който изобразява печата на БРЦК. Оригиналът е от бронз, а репликата от месинг. Средствата са отпуснати от Община Стара Загора. Изработен е от автора на паметника Любомир Петров, който ръководи поставянето му обратно в дните в навечерието на 19 февруари, когато се отбелязват 137 години от гибелта на Апостола на свободата.[6]

През 2020 г. се извършва цялостна реставрация на паметника, която включва почистване, патиниране и импрегниране, което няма да позволява проникването на влага и ще съхрани монумента. Дейностите по обновяване на композицията са възложени на художника-реставратор Никола Стоянов, който има богат професионален опит в областта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]