Парламентарни избори в България (1886)
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Парламентарните избори през 1886 г. се провеждат на 28 септември в Княжество България за Трето велико народно събрание.
Велико народно събрание се свиква за трети път в напрегнатата обстановка след деветоавгустовския преврат и абдикацията на Александър I Батенберг. Изборите са насрочени с указ на Регентския съвет № 16 от 8 септември 1886 г.[1] с основна задача да избере нов княз. На 13 септември 1886 в България пристига специалният пратеник на руския император генерал Николай Каулбарс. На 15 септември той връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на арестуваните детронатори, отмяна на извънредното положение и отлагане на изборите за Велико народно събрание. Първите две искания са изпълнени, но третото не[2]. Каулбарс се опитва да издейства отлагане на изборите за Трето велико народно събрание, но правителството на Васил Радославов не се съобразява с исканията му. По време на предизборната кампания обикаля Северна България в безуспешен опит да привлече тамошните военни гарнизони и провежда агитация сред населението срещу правителството и Регентския съвет, като разполага със средства от т.нар. Окупационен фонд[3]:с. 145.
Предизборната кампания е настървена, вотът е окървавен – в Дупница са убити трима бивши депутати и полицейският началник. За първи път в 7 от 85 избирателни околии вотът пропада поради сблъсъци или неявяване на избиратели. В Кутловица с абсолютно мнозинство за депутат е избран руският император Александър III[3]:с. 147
Противно на руските искания, Регентството и правителството на Радославов провеждат парламентарните избори на 28 септември 1886 г., спечелени от привържениците на Радосланон и Стамболов. Избрани са 493 народни представители. Русия отказва да признае резултатите от вота.[2] През октомври 1886 тя дори изпраща два бойни кораба във Варненския залив. Едновременно с тази демонстрация избухват антиправителствени вълнения в Бургас, Сливен и други места, както и проруски бунтове.[2]
Третото велико народно събрание се свиква на 19 октомври 1886 г. и има три сесии. Разпуснато е на 3 август 1887 г.[4], след като избира Фердинанд Сакскобургготски за нов княз на България.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 85/12.09.1888
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 94 – 97.
- ↑ а б Палангурски, Милко. Нова история на България. Ι Княжеството (1879 - 1911). София, Сиела, 2013. ISBN 078-954-28-1370-5.
- ↑ Хронология на Народното събрание // Народно събрание на Република България. Народното събрание на Република България. Посетен на 4 май 2021.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
