Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са модерни названия (от XVII в. насам) на източната част от Римската империя, с главен админстративен център Константинопол, просъществувала до 1453 г. Територии, които принадлежат на Византия за кратък или по-продължителен период, са Мала Азия, Балканите, Далмация, Италия, Египет, Сирия, Палестина, Армения, Абхазия, по-голямата част от северното крайбрежие на Африка, средиземноморските острови и други. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространието на исляма от изток на запад и улесняващ разпространението на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове.
Ирина Сарантапихина (на гръцки: Ειρήνη Σαρανταπήχαινα, ок. 752 – 9 август, 803), известна повече като Ирина Атинянката (на гръцки: Ειρήνη η Αθηναία), е византийска императрица от 797 до 802 г. Тя е първата жена в истоярията на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се наричала василевс вместо „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“.
Ирина е съпруга на византийския император Лъв IV Исавър. След смъртта му е регент на сина си Константин VI, когото ослепява и отстранява от управлението на империята. Ирина прекратява политиката на иконоборство и заради постановленията на свикания по нейно време Втори никейски събор е канонизирана за светица. още »