Предводител на дворянството

Предводител на дворянството (на руски: предводитель дворянства) в Руската империя е важна изборна длъжност в системата на съсловното самоуправление на дворянството (благородничеството) и едновременно в системата на местното самоуправление (земско управление).^[1]

Длъжността е учредена чрез дарствена грамота, дадена на дворянството от императрица Екатерина II на 14 декември 1766 г.^[1]

Длъжността съществува в Руската империя на две различни нива в държавното устройство: на ниво уезд (област) и на ниво губерния (съвкупност от няколко уезда). Съответно всеки уезд и всяка губерния имат свой собствен предводител на дворянството.

След Февруарската революция от 1917 г. предводителите на дворянството са отстранени от Временното руско правителство от участието в държавното управление.^[1] След Октомврийската революция от 1917 г. длъжността предводител на дворянството е премахната напълно чрез декрет на Всеруския централен изпълнителен комитет и Съвет на народните комисари от 10.11.1917 г. със заглавие: „Относно унищожаването на съсловията и гражданските чинове“.^[1]

Избор[редактиране | редактиране на кода]

Уезден предводител на дворянството – избира се с мандат за три години от уездния отдел в хода на общото губернско дворянско събрание и се утвърждава от губернатора.^[1]

Губернски предводител на дворянството – Губернското дворянско събрание предлага двама кандидати, единият от които и се избира от императора с мандат за три години.^[1]

Функция в дворянското самоуправление[редактиране | редактиране на кода]

Уезден предводител на дворянството – участва в съставянето на дворянските родословни книги, осъществява контрол за поведението и „нравственноста“ на дворяните, издава им характеристики при постъпване на цивилна и военна служба.^[1] Проверя споразуменията между помешчиците и селяните.^[1] Действа в качеството на арбитражен съдия в конфликти между помешчици, а също така в води разследвания по жалби на крепостни селяни за злоупотреба с власт от страна на помешчиците, участва в производството на следствия по дела за убийство на крепостни селяни на своите помешчици, а също в приемането на решения за налагане на имуществен надзор над именията на даден помешчик заради жестоко отношение към неговите крепостни селяни, разточителство и „отпадение от православието“.^[1] Той отговаря и за уездната дворянска опека, управляваща имуществото на малолетни дворяни-сираци и оказваща помощ на овдовели дворяни.^[1]
Губернски предводител на дворянството – той е председател на губернското земското събрание в губернията (ежегодно събрание, упражняващо общото ръководство на икономическите дела на губернията).^[1] Той изпълнява постановления на дворянското събрание, представлява го в контактите си с органите на властта, обществените и частните учреждения; от името на дворянското събрание има право да се обръща към всяка власт (изпълнителна, законотдателна, съдебна и пр.), в това число и към императора, поднася им сведения за „всяка полезна мисъл, всяко предложение за мерки за изкоренение на злоупотреби или отстраняване на неудобства, забелязани в местното управление“; разпорежда се с дворянския обществен капитал.^[1]

Функция в местното самоуправление[редактиране | редактиране на кода]

Уезден предводител на дворянството – той е председател на уездното земско събрание (решаващо икономическите дела в уезда), уездния училищен съвет (завеждащ началните училища); уездното ведомство за военна повинност (отговорно за набора на военослужещи), уездния конгрес (административно-съдебно учреждение, занимаващо се с делата на селяните), уездната дворянска опека (управляваща имуществото на малолетни дворяни-сираци и оказваща помощ на овдовели дворяни), детските приюти и редица други местни органи.^[1] От 1860–70-те години е фактически глава на уездната администрация.^[1]
Губернски предводител на дворянството – той е председател на губернското земското събрание в губернията (ежегодно събрание, упражняващо общото ръководство на икономическите дела на губернията).^[1] Той изпълнява постановления на дворянското събрание, представлява го в контактите си с органите на властта, обществените и частните учреждения; от името на дворянското събрание има право да се обръща към всяка власт (изпълнителна, законотдателна, съдебна и пр.), в това число и към императора, поднася им сведения за „всяка полезна мисъл, всяко предложение за мерки за изкоренение на злоупотреби или отстраняване на неудобства, забелязани в местното управление“; разпорежда се с дворянския обществен капитал.^[1] Освен това той оказва влияние на подбора на чиновници, особено при длъжностите, които се избират от дворяните, разглежда молби за оставка на служители, избрани от дворяните; член е на губернския статистически комитет.^[1] Член на надзирателния комитет на затворите.^[1] Поканен е да участва при подготовката на реформи.^[1]

От 1906 г. предводителите на дворянството се явяват също председатели на редица избирателни събрания и конгреси (избирателни комисии) при избори за Държавната дума (парламента).^[1]

Заплата и привилегии[редактиране | редактиране на кода]

Службата като предводител на дворянството е почетно задължение, изпълнявано безвъзмездно (по-скоро тя често дори изисквала разходи от страна на предводителя).^[1] В замяна на това обаче, тя е давала нематериални преимущества като власт, имунитет и престиж.

И уездният, и губернският предводител на дворянството са се ползвали с независимост от местната власт.^[1] Освен това уездният предводител на дворянството не е бил подчинен на губернския предводител на дворянството.^[1] Уездният предводител е можел да бъде дисциплинарно наказан или даден на съд само с разрешение на Управляващия сенат, а губернският предводител на дворянството е можел да бъде осъден само от Управляващия сенат.^[1]

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Бивш предводител на дворянството е Иполит Матвеевич Воробянинов – художествен герой в произведението на Иля Илф и Евгений Петров – „Дванадесетте стола“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Справочна книга за уездни предводители на дворянството Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine., 1887 г. (на руски език)
Списъци на губернските предводители на дворянството на Руската империя 1785–1895 г. (на руски език)
Уебсайт на историка Сергей Владимирович Волков Архив на оригинала от 2007-11-15 в Wayback Machine. (на руски език)
Бойко, Дмитрий Александрович. Дворянски служебник. Предводители на дворянството на всички наместничества, губернии, уезди и окръзи на Руската империя. 1767—1917 г., 2022 г. (на руски език)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш Корелин, Авенир Павлович. Предводитель дворянства // Большая российская энциклопедия. Т. 27. Москва, Большая российская энциклопедия, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 396-397. Посетен на 2024-03-29. (на руски)

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш Корелин, Авенир Павлович. Предводитель дворянства // Большая российская энциклопедия. Т. 27. Москва, Большая российская энциклопедия, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 396-397. Посетен на 2024-03-29. (на руски)

[1]