Направо към съдържанието

Преименувани селища по време на комунистическия режим, невъзвърнали старите си имена след 1989 г.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на селища в България, преименувани от идеологически съображения по време на комунистическия режим, невъзвърнали старите си имена след промените, настъпили през 1989 година.

Тези селища могат да се класифицират в няколко групи:

  • стари селища, преименувани по идеологически причини - например Фердинандово преименувано в Първенец;
  • стари селища, преименувани в чест на комунистически дейци, партизани и прочие - например Гушанци преименувано на Замфирово;
  • нови селища, образувани от сливане на две или повече селища, именувани в чест на комустически дейци - например Гаврил Геново от селата Сотучино и Илица;
  • нововъзникнали селища, именувани в чест на комунистическата идеология - например Първомай;

Списък на селищата по области[редактиране | редактиране на кода]

Област Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

Област Бургас[редактиране | редактиране на кода]

  • Ведрово - преименуванo през 1964 г., старо име Зайчари, до 1938 г. Казалък;
  • Велислав - преименуванo през 1978 г. на името на партизанина Велислав Драмов[1], старо име Фелкач;
  • Гранитец - преименуванo през 1952 г., старо име Троица, до 1934 г. Реджеб махле;
  • Дъбовица - преименуванo през 1978 г., старо име Шехово;
  • Кирово - преименувано през 1950 г. в чест на Киро Попстефанов, учител и участник в Септемврийското въстание, старо име Мадлеш;
  • Радойново - преименуванo през 1950 г., старо име Кирил, до 1906 г. Боклуджа;
  • Славянци - преименуванo през 1947 г., старо име Фердинандово, до 1890 г. Черкешлии;
  • Светлина - преименуванo през 1951 г., старо име Господарево, до 1934 г. Бей махле;
  • Черноморец - преименуван през 1951 г., старо име Свети Никола.

Област Варна[редактиране | редактиране на кода]

Област Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканци - преименуванo през 1947 г., старо име Климентинино, до 1893 г. Исуфани;
  • Благоево - преименуванo през 1946 г. в чест на Димитър Благоев, старо име Мария Луизино, до 1893 г. Ревиш;
  • Велчево - преименуванo през 1951 г., старо име Марийно, до 1893 г. Фида бей;
  • Горно Шивачево - преименуванo през 1947 г., старо име Горно Борисово, до 1934 г. Келлери (през 1984 г. присъединено към Долно Шивачево);
  • Долно Шивачево - преименуванo през 1947 г., старо име Долно Борисово, до 1934 г. Терзилери;
  • Камен - преименуванo през 1951 г. в чест на партизанина Камен (Марко Ангелов), старо име Теодосиево, до 1934 г. Чаир;
  • Мирово - преименуванo през 1951 г., старо име Пашовско, до 1934 г. Паша кьой;
  • Първомайци - новобразвувано селище през 1955 г. от сливането на селата Сергювец и Темниско;
  • Обединение - преименуванo през 1948 г., старо име Княз Симеоново;

Област Видин[редактиране | редактиране на кода]

  • Гомотарци - преименуванo през 1947 г., старо име Евдокия;
  • Гранитово - преименуванo през 1949 г., старо име Калугер;
  • Димово - преименуван през 1951 г. чест на партизанина Димо (Живко Пуев), старо име Княз Александрово, до 1936 г. Влайково, до 1880 г. Александрово;
  • Динково - преименуванo през 1950 г. в чест на комунистическия деец Динко (Господин Райков), старо име Борисово, до 1881 г. Хасанова махала;
  • Дружба - преименуванo през 1964 г., старо име Свети Петър, до 1934 г. Молалия;
  • Коста Перчево - - преименуванo през 1950 г. в чест на братя партизани Коста и Перчо, старо име Пседерци;
  • Покрайна - преименуванo през 1951 г., старо име Цар Борисово, до 1934 г. Керим бег;
  • Септемврийци - преименуванo през 1960 г., старо име Толовица;
  • Тошевци - преименуванo през 1950 г. в чест на местния партиен секретар Тошо Герговски, старо име Урбабинци;

Област Враца[редактиране | редактиране на кода]

Област Габрово[редактиране | редактиране на кода]

  • Буря - преименувано през 1950 г. в чест на партизанката Стефана Цонева (Буря)[2], старо име Малкочево;
  • Велково - преименуванo през 1951 г., старо име Царето;
  • Младен - преименуванo през 1951 г. в чест на партизанина Минчо Георгиев (Младен), старо име Букурово;
  • Янтра - преименуванo през 1947 г., старо име Фердинандово, до 1891 г. Адъмово;

Област Добрич[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Стамболийски - преименуванo през 1947 г., старо име Симеоново, до 1906 г. Сахтианлък;
  • Божурово - преименуванo през 1945 г., старо име Малиново, до 1942 г. Настрадин (Настрадън);
  • Бенковски - преименуванo през 1947 г., старо име Мария Луиза, до 1942 г. Екисче;
  • Ведрина - преименуванo през 1946 г., старо име Фердинандово, до 1942 г. Кадиево;
  • Добрево - преименуванo през 1949 г., старо име Германци, до 1942 г. Али анифе (Али калфа);
  • Дончево - преименуванo през 1947 г., старо име Княз Симеоново, до 1942 г. Титу Майореску (селото е основано по време на румънската окупация);
  • Огняново - преименуванo през 1947 г., старо име Надежда, до 1899 г. Кючук Ахмед;
  • Орляк - преименуванo през 1947 г., старо име Макензен, до 1942 г. Трубчолар;
  • Росеново - преименуванo през 1945 г., старо име Поручик Лимонов, до 1942 г. Кара Синан;
  • Свобода - преименуванo през 1945 г., старо име Княз Кирил, до 1942 г. Мансър кьой (Мансърово);
  • Септемврийци - преименуванo през 1947 г., старо име Цар Борис, до 1942 г. Делне бей кьой;
  • Стефан Караджа - преименуванo през 1945 г., старо име Бранник, до 1942 г. Войнещ (селото е основано по време на румънската окупация);

Област Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

  • Бенковски - преименуванo през 1947 г., старо име Кирил;
  • Метличина - преименуванo през 1947 г., старо име Генерал Панайотово, до 1934 г. Али паша;
  • Орлица - преименуванo през 1966 г., старо име Протогерово, до 1934 г. Узун химетлер;

Област Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

  • няма

Област Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

  • Горан - преименуванo през 1951 г. в чест на патизанина Горан (Иван Вълчев), старо име Долно Павликене;
  • Кирчево - преименуванo през 1971 г. в чест на ятака Кирил Вълов - Кирчо, старо име Помашка Лешница;
  • Кърпачево - преименуванo през 1950 г. в чест на партизанина Христо Кърпачев, старо име Надежда, до 1923 г. Юруклери;
  • Прелом - преименуванo през 1950 г., старо име Василево, до 1925 г. Долни бивол;
  • Славяни - преименуванo през 1950 г., старо име Симеоново;
  • Чавдарци - преименуванo през 1950 г., старо име Лъжене;

Област Монтана[редактиране | редактиране на кода]

Област Пазарджик[редактиране | редактиране на кода]

  • Велинград - новобразвувано селище през 1948 г., наречено в чест на Вела Пеева, чрез сливането на селата Каменица, Лъжене и Чепино;
  • Огняново - преименуванo през 1949 г., старо име Марица, до 1937 г. Саладиново;
  • Памидово - преименуванo през 1947 г., старо име Царско, до 1934 г. Шахларе;
  • Свобода - преименуванo през 1947 г., старо име Цар Борис, до 1934 г. Кепелии;
  • Септември - новобразвувано селище през 1949 г., наречено в чест на загиналите в Септемврийското въстание, чрез сливането на селата Сараньово и Гара Сараньово, до 1934 г. Саран бей и Гара Саран бей.

Област Перник[редактиране | редактиране на кода]

  • Байкалско - преименувано през 1951 г., старо име Чокльово;
  • Велиново - преименувано през 1950 г. в чест на партизанина Велин Ангелов, старо име Мисловщица;
  • Драгомирово - преименувано през 1950 г., старо име Ново село;
  • Неделково - преименувано през 1950 г. в чест на ятака Неделко Савков, старо име Баба;
  • Стефаново - новобразвувано селище през 1955 г., чрез сливането на селата Проваленица и Горни Раковец.

Област Плевен[редактиране | редактиране на кода]

  • Асеновци - преименувано през 1950 г., старо име Осма Калугерово;
  • Байкал - преименувано през 1950 г., старо име Борил, до 1934 г. Бешлии;
  • Градина - преименувано през 1947 г., старо име Кирилово, до 1934 г. Мъдьовене;
  • Евлогиево - преименувано през 1949 г. в чест на партизанина Евлоги Ангелов, старо име Слатина;
  • Лазарово - преименувано през 1950 г. в чест на партизанина Лазар, старо име Струпен;
  • Ленково - преименувано през 1950 г. в чест на партизанина Ленко Мишев, старо име Коприва;
  • Любеново - преименувано през 1949 г. в чест на партизанина Любен Дочев, старо име Мършовица;
  • Малчика - преименувано през 1950 г. в чест на партизанина Адалберт Антонов - Малчика, старо име Лъжене;
  • Победа - новообразувано селище през 1961 г. от н.м. ДЗС „Георги Димитров“ (от 1947 г.), бивш Държавен завод за добитък „Клементина“;
  • Тодорово - преименувано през 1950 г. в чест на ятака Тодор Цанев, старо име Учин дол.

Област Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

  • Градина - преименувано през 1950 г., старо име Царско село, до 1906 г. Чакърджии;
  • Гълъбово - преименувано в чест на Никола Гълъбов през 1950 г., старо име Новосел;
  • Искра - преименувано през 1950 г. по псевдонима на партизанката Клара Ешкенази (Искра), старо име Попово, до 1906 г. Караджилар;
  • Климент - преименувано през 1966 г., старо име Свети Климент, до 1934 г. Овчеларе;
  • Милево - преименувано през 1947 г. по бащиното име на комунистическия деец Христо Милев Христов[3], старо име Надеждино, до 1934 г. Сатъ Бегово;
  • Неделево - преименувано през 1951 г. по името на партизанина Васил Неделев[4], старо име Свети Наум, до 1934 г. Насва кьой;
  • Правище - преименувано през 1947 г., старо име Малко Борисово, до 1934 г. Дорутлии;
  • Първенец - преименувано през 1946 г., старо име Фердинандово, до 1889 г. Дермен дере;
  • Първомай - преименуван през 1945 г., старо име Борисовград, до 1894 г. Хаджи Елес;
  • Руен - преименувано през 1963 г. по псевдонима на партизанина Лазар Стоев (Руен)[5], старо име Богородично, до 1934 г. Паная;
  • Труд - преименувано през 1947 г., старо име Климентина , до 1943 г. Климентово, до 1889 г. Чирпилие;
  • Храбрино - преименувано през 1960 г., старо име Свети Спас, до 1934 г. Сотир.

Област Разград[редактиране | редактиране на кода]

Област Русе[редактиране | редактиране на кода]

  • Борово - преименувано през 1958 г., старо име Горна Манастирица;
  • Волово - преименувано през 1951 г., старо име Долна Манастирица;
  • Николово - новобразвувано селище през 1955 г., наречено в чест на комуниста Никола Попов, чрез сливането на селата Гагаля и Липник;
  • Смирненски - преименувано през 1950 г., старо име Княжева поляна, до 1934 г. Бей алан.

Област Силистра[редактиране | редактиране на кода]

  • Българка - преименувано през 1951 г., старо име Полковник Боде, до 1942 г. Бръчма ени кьой;
  • Грънчарово - преименувано през 1950 г., старо име Димитър Петков, до 1942 г. Хасан факъ;
  • Дичево - преименувано през 1951 г., старо име Полковник Тошково, до 1942 г. Кемал кьой;
  • Добруджанка - преименувано през 1951 г., старо име Генерал Недялково, до 1942 г. Кютюклии;
  • Йорданово - преименувано в чест на Йордан Димов[6] през 1947 г., старо име Сабин, до 1942 г. Голебина чаталджа;
  • Ножарево - преименувано през 1947 г., старо име Поручик Геново, до 1942 г. Масутлар;
  • Пожарево - преименувано през 1947 г., старо име Генерал Драганово, до 1942 г. Български Косуй;
  • Стефан Караджа - преименувано през 1945 г., старо име Генерал Жеково, до 1943 г. Севар, до 1942 г. Ахматлар;
  • Средище - преименувано през 1951 г., старо име Княжево, до 1942 г. Бей бунар;

Област Сливен[редактиране | редактиране на кода]

  • няма

Област Смолян[редактиране | редактиране на кода]

  • Студенец - преименувано през 1951 г., старо име Владиково, до 1934 г. Савтъще.

Софийска област[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон - преименувано в чест на партизанина Стефан Минев - Антон през 1950 г., старо име Лъжене;
  • Владо Тричков - преименувано в чест на партизанина Владо Тричков през 1952 г., старо име Елин Пелин;[7]
  • Костадинкино - новобразвувано селище през 1986 г., наречено в чест на партизанката Костадинка Василева, чрез сливането на махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци, Семковци и Яздирастовци;
  • Миланово - преименувано в чест на Милан Трупльов през 1950 г., старо име Осиково;
  • Огняново - преименувано в чест на местния партизанин Илия Генев - Огнян през 1950 г., старо име Сглединци, до 1934 г. Гюреджия;[8]
  • Пауново - преименувано в чест на местния секретар на БЗНС Димитър Паунов през 1951 г., старо име Кутрахци;[9]
  • Равно поле - преименувано през 1950 г., старо име Робертово, до 1894 г. Бариево;
  • Томпсън - преименувано в чест на британския майор Франк Томпсън през ?, старо име ?;
  • Трудовец - преименувано през 1950 г., старо име Лъжене;
  • Чавдар - преименувано през 1946 г., старо име Радославово, до 1899 г. Коланларе.

Област Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

  • Братя Даскалови - преименувано в чест на братята Димитър, Иван и Никола през 1950 г., до 1947 г. Гроздово, старо име Малко Борисово, до 1906 г. Бурнусус;
  • Братя Кунчеви - преименувано в чест на брататя партизани Кунчо и Генчо Кунчеви през 1956 г. старо име Черково;
  • Бяло поле - преименувано през 1950 г., старо име Климентиново, до 1891 г. Кючуклери;
  • Гита - преименувано в чест на партизанката Гита Господинова през 1949 г., старо име Малко Шивачево, до 1934 г. Западно Шивачево, до 1906 г. Кара Терзилери;
  • Искрица - преименувано през 1960 г., старо име Стражари, до 1906 г. Колчуларе;
  • Кирилово - преименувано през 1971 г., до 1951 Кирилметодиево, старо име Свети Кирилово, до 1893 г. Ашик сенеклии;
  • Княжевско - преименувано през 1981 г., старо име Разкаяни, до 1947 г. Царица Йоана, до 1934 г. Разкаяни, до 1906 г. Пишмана;
  • Конаре - преименувано през 1947 г., старо име Княгиня Евдокия, до 1934 г. Конари;
  • Колю Мариново - преименувано в чест на партизанина Колю Маринов през 1949 г., старо име Радомир, до 1906 г. Колачево;
  • Кънчево - преименувано през 1950 г. на името на социалиста-учител Кънчо Цанков[10], старо име Горно Градище, до 1906 г. Ишиклии (Ашиклии);
  • Манолово - преименувано в чест на партизанина Михал Захариев – Манол през 1947 г., старо име Борисово, до 1894 г. Малко село;
  • Мирово - преименувано през 1951 г., старо име Стражар, до 1906 г. Сеймен;
  • Найденово - преименувано през 1960 г., старо име Нова махала;
  • Партизанин - преименувано през 1951 г. (уточнено през 1966 г.), старо име Омурово;
  • Подслон - преименувано през 1950 г., старо име Царьово, до 1902 г. Кара бунар;
  • Целина - преименувано през 1951 г., старо име Куза;
  • Юлиево - преименувано в чест на дееца на БКП Тодор Юлиев през 1951 г. (уточнено през 1966 г.), старо име Долни Мъдреци, до 1906 г. Долно Софуларе;
  • Шаново - преименувано през 1949 г. в чест на Бончо Ив. Шанов, старо име Оряхово, до 1906 г. Козлуджа.

Област Търговище[редактиране | редактиране на кода]

  • Антоново - преименувано в чест на комуниста Антон Кръстев през 1949 г., старо име Поляне, до 1883 г. Яйла кьой;[11]
  • Горно Новково - преименувано в чест на партизанина Ангел Новков през 1949 г., старо име Горно Крумово, до 1934 г. Хас кестане;
  • Долно Новково - преименувано в чест на партизанина Ангел Новков през 1949 г., старо име Долно Крумово, до 1934 г. Ефрас кестане;
  • Камбурово - преименувано в чест на политкомисаря Димитър Камбуров през 1949 г., старо име Палатица, до 1934 г. Хасан факъ;
  • Славяново - преименувано през 1947 г., старо име Борисово, до 1894 г. Караач.

Област Хасково[редактиране | редактиране на кода]

  • Александрово - преименувано през 1947 г., старо име Княз Александрово, до 1906 г. Куруджиево (Коруджии);
  • Браница - преименувано през 1961 г., старо име Набожно, до 1906 г. Салихлер;
  • Георги Добрево - преименувано в чест на партизанина Георги Добрев през 1947 г., старо име Кирилово, до 1906 г. Бунаклии;
  • Димитровград - новобразвувано селище през 1947 г., наречено в чест на Георги Димитров, чрез сливането на селата Марийно, Раковски и Черноконьово;
  • Нова Надежда - преименувано през 1946 г., старо име Княгиня Надежда, до 1937 г. Надежда, до 1906 г. Гердима;
  • Николово - преименувано в чест на комуниста Никола Арнаудов през 1950 г., старо име Старо село, до 1906 г. Ески кьой;[12]
  • Поляново - преименувано през 1947 г. (уточнено през 1966 г.), старо име Фердинандово, до 1906 г. Оваджик (Българско Оваджик);
  • Славяново - преименувано през 1946 г., старо име Княз Борисово, до 1906 г. Корашлии;
  • Сталево - преименувано в чест на ятака Сталю Георгиев Панев през 1950 г., старо име Преслав, до 1906 г. Юсузлур;
  • Стамболийски - преименувано през 1947 г., старо име Кириловец, до 1906 г. Синеджик (Синиджик);
  • Тянево - преименувано през 1950 г., старо име Симеоново, до 1884 г. Садъ кьой;

Област Шумен[редактиране | редактиране на кода]

  • Велино - преименувано в чест на Вела Пискова[13] през 1950 г., старо име Доктор Стамболски, до 1934 г. Имрихор;
  • Живково - преименувано през 1950 г., старо име Червена скала, до 1934 г. Къзъл кая;
  • Ивански - преименувано в чест на партизанина Иван Кръстев през 1950 г., старо име Злокучен;
  • Климент - преименувано през 1954 г., старо име Свети Климент, до 1934 г. Ембие Скендер;
  • Ловец - преименувано през 1947 г., старо име Евдокия, до 1934 г. Хасаново;
  • Лозево - преименувано през 1947 г., старо име Митрополит Симеон, до 1934 г. Дормуш;
  • Миланово - преименувано в чест на партизанина Милан Борисов[14] през 1950 г., старо име Владимирци, до 1934 г. Вели бей;
  • Наум - преименувано през 1950 г., старо име Свети Наум, до 1934 г. Ембие Сакаллъ;
  • Хан Крум - преименувано през 1977 г., старо име Цар Крум, до 1899 г. Чаталар;

Област Ямбол[редактиране | редактиране на кода]

  • Дражево - преименувано в чест на революционера Георги Дражев през 1950 г., старо име Борисово, до 1890 г. Атлии;
  • Златари - преименувано през 1951 г., старо име Полковник Златарево, до 1934 г. Коемджи гидик;
  • Калчево - преименувано в чест на партизанина Георги Калчев през 1951 г., старо име Митирис, до 1934 г. Мидирис;
  • Каменец - преименувано през 1950 г., старо име Телец, до 1934 г. Саранлъ ени кьой;
  • Маленово - преименувано в чест на Мален Даев през 1950 г., старо име Пашино, до 1934 г. Паша кьой;
  • Стройно - преименувано през 1960 г., старо име Свети Илия, до 1925 г. Инджиклии;
  • Тенево - преименувано в чест на партизанина Кольо Тенев през 1950 г., старо име Тервел, до 1934 г. Фъндъклии;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велислав Драмов // Посетен на 29 януари 2023.
  2. Енциклопедия „България“, том 1, стр. 420, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  3. Възпоменателни (мемориални) селищни имена в Пловдивска област // Михайлов, Пело. Велико Търново, издателство Астарта, с. 98., 2010.
  4. Възпоменателни (мемориални) селищни имена в Пловдивска област // Михайлов, Пело. Велико Търново, издателство Астарта, с. 99., 2010.
  5. Възпоменателни (мемориални) селищни имена в Пловдивска област // Михайлов, Пело. Велико Търново, издателство Астарта, с. 101., 2010.
  6. В Йорданово местните хора с помощ от Проф. Иширково възстановиха паметник на „опасен размирник“ срещу румънско-чокойската власт // kvorum-silistra.info. Кворум Силистра, 2011. Посетен на 27 септември 2012.
  7. Владо Тричков // kvorum-silistra.info. Своге Тур - Община Своге, 2022. Посетен на 16 януари 2022.
  8. Близнашка-Янева, Славка. Местните имена е Елинпелинско. Велико Търново, Издателство Астарта, 2013. с. 101.
  9. Митев, Трендафил. История на Вакарел - икономика, политика, култура. София, Издателски комплекс на УНСС, 2017. с. 556.
  10. Кънчево си спомня за патрона си // Presstv.bg. 2017. Посетен на 28 януари 2023.
  11. За община Антоново и ОбС на БСП // targovishte.bsp.bg. БСП Област Търговище, 2022. Посетен на 15 януари 2022.
  12. Николово почете патрона си с обновен музей // Хасково Инфо. haskovo.info, 2008. Посетен на 24 януари 2022.
  13. Велино // Шуменски край. www.shumenski-krai.com, 2022. Посетен на 6 февруари 2022.
  14. Миланово // Шуменски край. www.shumenski-krai.com, 2022. Посетен на 6 февруари 2022.