Направо към съдържанието

Пьотър Петрович Пален

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пьотър Пален
руски генерал

Роден
Починал
ПогребанЛатвия

НаградиОрден Черен орел
орден Света Анна III степен
Златно оръжие „За храброст“
Пьотър Пален в Общомедия

Пьотър Петрович Пален (на руски: Пётр Петрович Пален) е руски граф и военачалник от времето на царете Александър I и Николай I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пален произхожда от стар дворянски род с имения в Естландия (в днешна Естония).[1] Син е на Пьотър Алексеевич Пален, който е военен губернатор на Санкт Петербург при царуването на Павел.[2] Още от 13-ата си година е зачислен към различни гвардейски формации като младши офицер, но израства бързо във военната йерархия и през 1800 година е вече генерал–майор и командир на хусарски полк. Първото му участие в бойни действия е в похода срещу иранците в Азербайджан през 1796 година. Проявява се като успешен кавалерийски командир във войната срещу Наполеон през 1806 – 1807 и в отразяването на френското нашествие през 1812 година. Участва и в задграничните походи на руската армия до Париж през 1814.[1]

През 1827 година Пален достига чин генерал от кавалерията, но за командване му е поверен пехотен корпус. В руско-турската война през 1829 година участва в обсадата на Силистра.[1] Действайки под началството на генерал Иван Дибич, през май същата година командва главните руски сили в сражението при Кюлевча, недалеч от Шумен.[3] След преминаването на Дибич през Балкана Пален се сражава при Сливен и Одрин.[1] Завършва военната си кариера с участието си в потушаването на въстанието в Полша през 1831 година. Корпусът под негово началство формира една от щурмовите колони при превземането на Варшава.[4]

След руско-полската война граф Пален е за кратко време (1834 – 1835) член на Държавния съвет (консултативен законодателен орган) на Руската империя[1], а от 1835 до 1841 година е посланик във Франция.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Половцов, А. Русский биографический словарь. Том 13. Санкт Петербург, 1902, с. 139140. Посетен на 29.08.2016.
  2. а б Meyers Großes Konversations-Lexikon. Band 15. Leipzig 1908, с. 307 – 308.
  3. История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, „Полигон“, 2003, 424 – 428. Посетен на 29.08.2016.
  4. История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, „Полигон“, 2003, 655 – 658. Посетен на 29.08.2016.