Разрушителят (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разрушителят
Demolition Man
РежисьориМарко Брамбила
ПродуцентиДжоел Силвър
Майкъл Леви
Хауърд Казанджиян
СценаристиДаниъл Уотърс
Робърт Рено
Питър Ленков
В ролитеСилвестър Сталоун
Уесли Снайпс
Сандра Бълок
Найджъл Хоторн
МузикаЕлиът Голдентал
ОператорАлекс Томсън
МонтажСтюарт Беърд
РазпространителWarner Bros.
Премиера8 октомври 1993 г.
(САЩ)
Времетраене115 минути
Страна САЩ
ЕзикАнглийски
Бюджет$45 – 77 милиона[1]
Приходи$159,1 милиона [2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Разрушителят в Общомедия

„Разрушителят“ (на английски: Demolition Man) е американски филм на режисьора Марко Брамбила. Главните роли се изпълняват от Силвестър Сталоун, Уесли Снайпс и Сандра Бълок.

Филмът прави препратки към антиутопичния роман „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли.[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. кариерен престъпник психопат Саймън Финикс отвлича автобус със заложници и намира убежище в изоставена сграда. Сержант от полицията в Лос Анджелис Джон Спартан, по прякор „Човекът-разрушител“ заради големите количества съпътстващи щети, които често причинява при залавянето на заподозрени, предприема неразрешено нападение, за да залови Финикс. Когато термично сканиране на района не разкрива никакви следи от заложниците, той нахлува в сградата и се изправя срещу Финикс, който задейства експлозиви, за да я унищожи. По-късно труповете на заложниците са открити сред развалините и Финикс твърди, че Спартан е знаел за тях и въпреки това ги е нападнал. И двамата мъже са осъдени на дълги присъди в новия градски „Clifornia Cryo-Penitentiary“, затвор, в който осъдените се замразяват криогенно и се излагат на подсъзнателни рехабилитационни техники.

През 2032 г. град Сан Анджелис – мегаполис, образуван от сливането на Лос Анджелис, Сан Диего и Санта Барбара – е привидно мирна утопия, проектирана и управлявана от д-р Реймънд Кокто. Финикс е размразен за изслушване за условно освобождаване и избягва от крио-затвора, като казва тайна парола, без да знае как я е научил. Впоследствие той убива своите пазачи и надзирателя, влизайки в града; там той лесно надделява и убива няколко полицаи, които никога не са се занимавали с тежки престъпления.

Лейтенант Ленина Хъксли е идеалистичен офицер от SAPD, който е очарован от културата на 20-ти век. Тя научава за кариерата на Спартан от ветеран офицер Закари Ламб, който предполага, че най-добрият им шанс да спрат Финикс е като привлекат някой с опита и мисленето, необходими да предвидят действията му. Хъксли убеждава нейните началници да освободят условно Спартан и да го върнат на активна служба. Спартан намира живота в Сан Анджелис за стерилен и потиснически, тъй като всички видове поведение, смятани за неморални и/или нездравословни – като контактни спортове, тютюн, мръсен език, необразователни играчки и секс – са обявени за незаконни. Обратно, много членове на полицията (също и широката общественост) гледат на Спартан като на дивак и нецивилизован, докато Хъксли го идолизира.

Очаквайки, че Финикс ще се опита да осигури огнестрелни оръжия, Спартан кара Хъксли да го заведе до музей и намира Финикс да плячкосва изложба на оръжия. За изненада на Спартан, Финикс е още по-смъртоносен от преди. Финикс избягва и държи Кокто на прицела, но не може да го убие, тъй като Кокто е променил програмата си за рехабилитация, за да му попречи да го направи. Вместо това Кокто нарежда на Феникс да убие Едгар Френдли, лидера на Скрапс: съпротивително общество, което живее в подземните руини на стария Лос Анджелис, вместо да се съобразява с моралните идеали на Кокто.

Спартан и Хъксли стават свидетели на този разговор на охранителните камери. Преглеждайки записите от крио-затвора, двойката открива, че програмата за рехабилитация на Финикс е създадена – от Кокто – да го направи още по-опасен, отколкото беше през 1996 г. Програмата на Финикс включва бойни изкуства, компютърно хакване, техники за изтезания и убийствени импулси; за разлика от това, програмата на Спартан го научи да плете и шие. Докато Хъксли и Спартан заключават, че Френдли е набелязан за убийство, Финикс убеждава Кокто да освободи допълнителни крио-затворници...които Финикс води под земята, за да убият Френдли. След като преди това са се сблъскали със Скрапс по време на нападение за храна в ресторант, Спартан и Хъксли се впускат в нелегалността. Те осуетяват опит за убийство на Френдли от Финикс, който разкрива, че е нагласил Спартан за смъртта на заложниците през 1996 г.; те вече бяха мъртви преди сградата да избухне. След като Феникс избягва в крио-затвора, Спартан заема оръжия от Скрапс и го преследва.

Тъй като не може да нарани Кокто, Феникс кара слуга да го убие вместо това. Той продължава да размразява най-опасните затворници в крио-затвора. След като обезврежда Хъксли за нейната безопасност, Спартан се сблъсква и се бие с Финикс, когото накрая убива, като го замразява здраво с флакон с криоген. Самият Спартан едва се спасява от неконтролирания ефект на бързо замразяване, който предизвиква експлозия, която разрушава крио-затвора.

Полицията се страхува, че загубата на Кокто и неговия крио-затвор ще сложи край на обществото, каквото го познават. Спартан призовава тях и Скрапс да работят заедно, съчетавайки най-добрите аспекти на реда с личната свобода. Хъксли и Спартан се целуват, след което си тръгват заедно.

Български дублажи[редактиране | редактиране на кода]

Българската национална телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Първи дублаж
Озвучаващи артисти Владимир Пенев
Робин Кафалиев
Христо Бонин
Симеон Владов
Петър Върбанов
Втори дублаж
Озвучаващи артисти Таня Димитрова
Марин Янев
Веселин Ранков
Христо Чешмеджиев
Любомир Младенов
bTV (2012)
Озвучаващи артисти Ангелина Славова
Ирина Маринова
Радослав Рачев
Тодор Георгиев
Стоян Алексиев
Даниел Цочев
Преводач Полина Николова
Тонрежисьор Добромир Христов
Режисьор на дублажа Албена Павлова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Galbraith, Jane. Hoping for a Box Office Blowout on 'Demolition Man' // The Los Angeles Times, 12 октомври 1993. Посетен на 15 март 2018.
  2. Demolition Man – Box Office Data, Movie News, Cast Information // The Numbers. Посетен на 1 юни 2010.
  3. James, Caryn. FILM VIEW; 'Demolition Man' Makes Recycling an Art — The // New York Times. 24 октомври 1993. Посетен на 9 март 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]