Реймон Абелио

Реймон Абелио Raymond Abellio
Псевдоним	Реймон Абелио
Роден	Жорж Сулес 11 ноември 1907 г. Тулуза, Франция
Починал	26 август 1986 г. Ница, Франция
Професия	писател, астролог, инженер, политик
Националност	французин
Активен период	1943 – 1984
Жанр	Окултна литература
Течение	Сюрреализъм
Дебютни творби	„Блажени са миролюбивите“
Награди	Сент-Бьов (1946) Дю Маго (1980)
Повлиян от Пиер дьо Комбас
Реймон Абелио в Общомедия

Жорж Сулес (на френски: Georges Soulès), с псевдоним Реймон Абелио (Raymond Abellio) е френски писател, политически активист и гностически философ.

Биография

Жорж Сулес произхожда от богато семейство. През 1927 г. влиза в „Екол политекник“. 1931 г., на възраст 24 години, взима участие във френското технократко движение „Политехнически център за икономически изследвания“ (Centre Polytechnicien d’Études Économiques), по-популярно с името „X-Crise“. Целта на групата е да изучава политическите и икономическите последствията от крахът на Уол Стрийт от 1929 г. Реймонд става марксист следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на Втората световна война през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с колаборционистките партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на Режима на Виши. Сулес е принуден да търси убежище в Швейцария. През 1952 г. е помилван и се връща в Париж.

Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques, 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, 1949), „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel, 1962) и „Последният ми спомен“ (Ma derniere memoire, 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.

Освен художествена литература, под влиянието на Пиер дьо Комбас, Абелио проявява интерес към езотериката и особено астрологията. Той също така се интересува от възможността за таен цифров код в Библията, тема, която той разработва в „Библията, шифрован документ“ (La Bible, document chiffré) от 1950 г., а по-късно и във „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques) през 1984 г. Абелио предлага главно, че Числото на звяра 666 е ключовият номер на живота, проява на Светата троица на всички възможни нива, материално, анимистично и духовно. Той също така е пише върху философията на ръгбито.

Творби

Романи

• 1947 „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques)
  Издателство: Flammarion; Награда: Сент-Бьов
• 1948 „Oчите на Езекиел ca Отворени“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts)
  Издателство: Gallimard
• 1962 „Вавилонският ров“ (La Fosse de Babel)
  Издателство: Gallimard
• 1983 „Неподвижни лица“ (Visages immobiles)
  Издателство: Gallimard

Театър

• 1982 Montségur, théâtre, Éd. L'Âge d'homme

Aвтобиография

• Ma dernière mémoire, autobiographie:
  • 1971 I. Un faubourg de Toulouse (1907 – 1927), Paris: Éd. Gallimard, 1971.
  • 1975 II. Les militants (1927 – 1939), Paris: Éd. Gallimard, 1975.
  • 1980 III. Sol Invictus (1939 – 1947), Paris: Pauvert chez Ramsey, (носител на Prix des Deux-Magots.)

• Dans une âme et un corps (Journal 1971), Paris: Éd. Gallimard.

Есеистика

• 1943 „Краят на нихилизма“ (La Fin du nihilisme, съавторство със Андре Махе и подписана под името Жорж Сулес)
• 1950 „Към ново пророчество: Есе за политическата роля на свещеното и положението на Луцифер в съвременния свят“ (Vers un nouveau prophétisme : essai sur le rôle politique du sacré et la situation de Lucifer dans le monde moderne)
• 1950 La Bible, document chiffré: essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. „Библията, шифрован документ: есе за възстановяване на ключовете на тайната цифрова наука.
  • Tome 1. Clefs générales(Том 1. "Общи ключове“)
  • Tome 2. Les Séphiroth et les 5 premiers versets de la Genèse (Том 2. Сефиротите и първите 5 стиха от Битие“
• 1954 „Успение на Европа“ (Assomption de l'Europe)
• 1955 „На прага на езотериката: Предшествано от: Модерен дух и традиция“ (Au seuil de l'ésotérisme: précédé de : l'Esprit moderne et la tradition, с Пол Серан)
• 1965 „Абсолютната структура“ (La Structure absolue)
• 1965 „Поклон пред Робърт Бразилах“ (Hommages à Robert Brasillach)
• 1970 „Генон, да. Но...“ (Guénon, oui. Mais...)
• 1973 „Краят на езотериката“ (La Fin de l'Ésotérisme)
• 1984 „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques)
• 1989 „Манифест на новия гнозис“ (Manifeste de la nouvelle Gnose, под редакцията на Мари-Терез де Брос и Чарлз Хирш)
• 1994 „Основи на етиката“ (Fondements d'éthique)

Библиография

• „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9.
• „Historical Dictionary of Surrealism“. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. ISBN 978-0-8108-5847-3. p. 23-24. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raymond Abellio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​