Румяна Дамянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румяна Дамянова
български литературен критик, историк, културолог

Роден
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вБАН

Румяна Иванова Дамянова е български литературен критик, историк и културолог; професор. Ръководител е на направление „Литература на Българското възраждане“ в Института за литература – БАН (от 1995).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1949 година.[1] Завършва руската езикова гимназия „М. И. Калинин“ (1968) и след това завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1973). От 1975 работи в Института за литература – БАН. От 1978 е командирована в Полша, Русия, Чехия, Румъния, като специализира в Полша към Института за литературни изследвания при ПАН (1979). Работните ѝ езици са руски, полски и английски.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Научните ѝ интереси са в областта на културата и литературата на Българското възраждане XVIII-XIX в. Изследва конструкциите на стереотипното, културните нагласи, механизмите и поведенческите модели през XIX век[1], писмата и писмовниците, клишетата и емоциите, паратекстовете на Възраждането (мото, предговори, послеслови, посвещения), обявленията, рекламата, литературноисторически процеси, образователни и възпитателни институции, литературни кръгове и дружества и др.

Защитава дисертация на тема „Писмата в културния и литературния живот на XIX век“ и получава научната степен кандидат на филологическите науки (сега доктор) (1987). Научен сътрудник I степен от 1988 г. и II степен (сега доцент) от 1995 г. Защитава докторска дисертация на тема „Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането“ и получава научната степен „доктор на филологическите науки“ (2006). Получава научната степен „професор“ с хабилитационения си труд „Емоциите в културата на Българското възраждане"[2] (2008).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илия Волен. Литературна анкета. София: Български писател, 1980, 136 с.
  2. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен: ГЛАУКС, 1995, 100 с. ISBN 954-8164-22-1
  3. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането[3]. София: ЕЛГАТЕХ, 2004, 336 с. ISBN 954-0617-07-6
  4. Емоциите в културата на Българското възраждане[4][5][6]. София: СИЕЛА, 2008, 200 с. 978-954-28-0274-7

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 – награда „Питагор“ за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки.
  • Посветен на нея сборник „Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Румяна Дамянова (1949) // dictionarylit-bg.eu.
  2. Светла Страшимирова. „Новата книга на Румяна Дамянова – значения за българската хуманитаристика]“. – рец. за книгата на Румяна Дамянова. Емоциите в културата на Българското възраждане. – В: сп. Литературна мисъл, кн.1, 2009, с. 195 – 199.
  3. Ваня Добрева. „Българското възраждане – поведенчески нагласи и културни практики“. – рец. за книгата на Румяна Дамянова. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. – В: Електронно списание LiterNet, 27.12.2004, № 12 (61)
  4. Яни Милчаков, "Старинната култура на Възраждането и вечните човешки емоции“ – рец. за книгата на Румяна Дамянова. Емоциите в културата на българското Възраждане. – В: сп. Любословие Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine., кн.11, 2011, с.146 – 149.
  5. Мария Калинова. "Румяна Дамянова. „Емоциите в културата на Българското възраждане“ – рец. във в. Литературен вестник, бр.25, 9 – 15.07. 2008.
  6. Галина Иванова. „За властта на емоциите“. – рец. за книгата на Румяна Дамянова Емоциите в културата на Българското възраждане. – В: сп. Литературата, кн. 3, 2008, с. 432 – 436.
  7. Сборник в чест на Румяна Дамянова. Ред. и съст. Н. Капралова, Д. Господинов. Изд. „Изток-Запад“, С., 2009. Общо цитирания: с. 5 – 7, 9 – 32, 193, 204, 212, 217, 238, 257, 290, 323, 326 – 329, 331 – 332, 368, 384, 432, 461, 496, 499, 561, 597 и съответно от Л. Михова, К. Топалов, С. Черпокова, Е. Гетова, Н. Пътова, Ю. Николова, Л. Малинова, Д. Господинов, К. Протохристова, А. Алексиева, М. Илчевска, М. Кирова, Н. Александрова, Н. Капралова, И. Пелева, Р. Попов.