Сашо Настев
| Сашо Настев | |
| български писател | |
| Роден |
28 декември 1900 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 декември 1971 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет Национална музикална академия |
Алксандър (Сашо) Николов Настев е български писател, журналист и режисьор.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 28 декември 1900 година в Станимака, България.[2] Баща му е Никола Настев (1866 - 1929) от Леринско, просветен деец и училищен директор.[3] Чичовците му Лечо Настев (1879 – 1903) и Стефан Настев (1875 – ?) са дейци на ВМОРО. Майка му Ефросина е дъщеря на поп Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) и сестра на Владимир Попанастасов (1883 - 1913). Първи братовчед е на Христо Смирненски.
Семейството му се мести в Пазарджик. В 1919 година Настев завършва средно образование и учи право в Софийския университет и в Държавната музикална академия. Още като ученик редактира списание „Южни зари“ и вестниците „Тракийска заря“, „Пазарджишки новини“ и „Новини“, където печата първите си стихове, разкази, фейлетони и критически статии.[2]
В 1921 година става сътрудник на Свободния оперетен театър в София. Става член на Българската комунистическа партия - участва в секцията „Артисти и музиканти“. В 1923 година еуволнен заради участие в стачка и заедно с Матьо Македонски основават кооперативен Оперетен театър в София. По-късно започва работа в пътуващия Софийски оперетен театър. В 1928 година с Филип Славов създават хореографски театър „Народно изкуство“ в София, който популяризира народните песни и танци. От 1929 година Настев е секретар и драматург на Народната кооперативна опера, която пътува из страната. В 1931 година става директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив. В 1935 година става редактор по културните въпроси във вестник „Заря“. Пише в изданията „Стожер“, „Мисъл“, „Бран“, „Мисъл и воля“, „Литературен критик“, „Нива“, „Млад кооператор“, „Български народен театър“, „Български музиканти“, „Провинциален актьор“, „Пламък“ и други, използвайки псевдонимите Ал. Степов, Саша Степ, Хелий.[2]
В годините на войната срещу Германия Настев е редактор на Военната осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния софийски печат и на държавното радио.[2]
След войната, Настев работи във вестниците „Отечествен фронт“, „Земеделско знаме“, „Земляк“, „Свят“, „Новини“. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.[2]
Умира на 21 декември 1971 година в София.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Гьошо Настев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Настев (1866 - 1929) | Ефросина Попанастасова | Стефан Настев (1875 - ?) | Лечо Настев (1879 - 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Настев (1898 - 1978) | Сашо Настев (1900 - 1971) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
