Сборник църковни проповеди на Иван Ангелов
| Сборник църковни проповеди на Иван Ангелов | |
| Автор | Иван Ангелов |
|---|---|
| Създаден | 1867 г. Висока, Османска империя |
| Първо издание | 1867 г. |
| Оригинален език | български език с гръцка азбука, примесена с кирилица |
„Сборникът църковни проповеди на Иван Ангелов“ е ръкописна книга, български превод на църковни проповеди, написан основно с гръцки и примесени кирилски букви в 1867[1] или 1868[2] година в солунското българско село Висока, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Автор на превода е свещеникът Иван Ангелов. За ръкописа, озаглавен „Τετράδιον μου τοῦ πάπα Ίωάννου ἀπὸ χωρίου Βυσσωκα“ пръв дава сведения в 1888 година филологът Петър Драганов.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Сборникът е написан на местния български диалект с гръцки букви и кирилски букви за специфичните български звуци, който да се използва за обучението на местните ученици.[2][1] Иван Ангелов превежда по наречието на село Висока, известно с архаични останки на старобългарско носово произношение.[1] Любопитно е, че за основа е взета гръцката азбука, като за чисто българските звуци използва букви от кирилица: б, ж, ц, ч, ѫ, џ и други.[2] Например пише „Χαџηλѫџκα ζεμια“, „μѫνџοτ“ (= мънджот, т.е. мъжът), които са някои примери от извадка от текста:[1]
| „ | Να νουσι μιάστου δετου σα βέλη Παλαιστινης (να Божηγροπцκατѫ να χαџиλѫџκα ζεμια) ημιαшη ἐδνω ἀνδρόγινου Богоσλοβενου ουτ Γοσπουδια (ἢγουν) ἐδην μѫνчь ἠ ἐδνα ζιενα, шо σα βελιαχѫ μѫνџοτ Ιωακυμ, πακ ζιενα-τα Ἂνα..[2] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 3.
- ↑ а б в г Ивановъ, Йорданъ. Българетѣ въ Македония: издирвания и документи за тѣхното потекло, езикъ и народность. София, Издание на Българската академия на науките отъ фонда „Напрѣдъкъ“. Държавна пеатница, 1915. с. 176.
