Свети Архангел Михаил (Горно Ораново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
| „Свети Архангел Михаил“ | |
 Местоположение в Ораново | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Ораново |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Благоевградско |
| Тип на сградата | трикорабна песвдобазилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | II половина на XIX век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска църква в квартала на българския град Симитли Горно Ораново, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през втората половина на ХІХ век. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с полуцилиндрична апсида, балкон, притвор и външна галерия.[1][2] Градежът е от необработени камъни, споени с кал, като фасадните фуги са замазани. Покривът на храма е двускатен, със скосени гибели. В 1904 църквата е частично разрушена от Крупнишкото земетресение. На следната 1905 година е възстановена и на западната ѝ стена е пристроена камбанария.[1]
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
В интериора трите кораба са разделени от 3 двойки дървени, измазани колони. Таваните са облицовани с оцветени дъски, а в оформени с летви квадрати има изписани звезди. В кръгъл медальон на централния таван е изписан Христос Вседържител. Украсата е в централния кораб. Горният пояс е от обшити дъски в зелено и жълно, на които са изписани букети. Дело е на опитен майстор и датира от времето на строежа на църквата. Във втория пояс върху мазилка е изписана лозница, като между гроздовете има райски птици и херувими. В третия пояс над колонадите има изображения на четиримата евангелисти в кръгли медальони. Между медальоните и по арките има изрисувани сини и червени аканти и розови цветове. Зографите са двама, самоуки и изписването е от втората половина на XIX век.[1]
Иконостасът има 11 иконни полета и 3 врати. В горната му част няма вертикални акценти. В реда на празничните икони има 21 отвора. Иконостасът по-късно е боядисан в светлосиньо-сиво. Владишкият трон е частично резбован по кръжилата.[1]
Около 1958 година храмът е изоставен и инвентарът му е пренесен в „Рождество Богородично“ в Симитли.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
