Стар Караорман
| Стар Караорман Стар Караорман | |
| — село — | |
  Стар Караорман | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 325 m |
| Население | 911 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Стар Караорман в Общомедия | |
Стар Караорман (на македонска литературна норма: Стар Караорман) е село в община Щип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Стар Караорман е сред най-големите села в Община Щип според данните от 2002 година. Разположено е в плодородната долина на река Брегалница на левия ѝ бряг, на 5 километра северно от град Щип. За развитието на селото способства плодородното землище и близостта до Щип и пътните артерии свързващи Повардието с Кочанското поле и Малешевско. На отсрещния бряг на Брегалница се намира друго село - Чардаклия, а на север е село Нов Караорман, намиращо се вече на територията на Община Карбинци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Стар Караорман е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кара Орманитѣ имат 42 жители, всички българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Караорманите има 48 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 911 жители, от които.[3]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 840 |
| албанци | 1 |
| турци | 791 |
| роми | 0 |
| власи | 67 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стар Караорман
Стоян Чавдаров, български революционер, деец на ВМОРО,[4] убит от младотурците[5]- Стоян Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 128.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
| |||||||||||
