Стефан Цолов
| Стефан Цолов | |
| български генерал | |
| Роден |
22 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Стефан Маринов Цолов е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 февруари 1925 г. в ловешкото село Шумнене, днес Ябланица. През Втората световна война е партизанин от Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“.[1] Участва в престрелки с части на българската армия при Ратица на 6 май 1944 г. и в Брусенската битка. След последната е един от 12-те оцелели партизани. След като България минава на страната на съюзниците става доброволец в състава на втора българска армия срещу Германия.
След войната е командир на гранична застава в Момчилград.[2] В периода 1969 – 1974 е заместник-командващ на Гранични войски.[3] От 1974 до пенсионирането си е заместник-директор на Народната милиция. През 1985 г. е награден с орден „Георги Димитров“.
През 2015 г. е издадена книга за него от полк. Киро Киров „Старият албум или Уроците на генерал Стефан Цолов“. Умира през декември 2019 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коруев, Т. Епохите и ветровете в един живот. в. Дума // Архивиран от оригинала на 2017-11-08. Посетен на 2017-11-08.
- ↑ Службата в Гранични войски ме научи на любов към хората и професията // Архивиран от оригинала на 2017-11-08. Посетен на 2017-11-08.
- ↑ Да си спомним за генерал Стефан Цолов[неработеща препратка]