Талия Флора-Каравия
| Талия Флора-Каравия Θάλεια Φλωρά-Καραβία | |
| гръцка художничка | |
 Талия Флора-Каравия по време на Балканската война в 1912 година | |
| Родена |
1871 г.
|
|---|---|
| Починала | 1960 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Мюнхенска гръцка живописна школа, импресионизъм, експресионизъм |
| Академия | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| Учители | Николаос Гизис, Георгиос Яковидис |
| Награди | Сребърен медал на Атинската академия на науките Орден на добродетелта |
| Талия Флора-Каравия в Общомедия | |
Та̀лия Флора̀-Каравѝя (на гръцки: Θάλεια Φλωρά-Καραβία) е видна гръцка художничка, представителка на Мюнхенската гръцка живописна школа. Тя е една от най-значимите и продуктивни гръцки художници. Нейните произведения все още не са напълно каталогизирани, но нейните маслени творби са повече от 2500, като едновеременно с това тя е автор на голям брой рисунки и акварели.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1871 година в югозападно македонското градче Сятища, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. В 1874 година се мести със семейството си в Цариград, където в 1888 година завършва гръцкия пансион за благородни девици „Запас“. Опитва се да постъпи във Факултета по живопис на Атинската школа за изкуства (по-късно Атинска школа за изящни изкуства), но не я приемат, защото е жена. В резултат на това Талия учи живопис в Мюнхенската академия при Николаос Гизис и Георгиос Яковидис, а след това в Париж.
В 1898 година Талия се завръшва в Цариград и се заеме професионално с живопис. В 1907 година заминава за Александрия, където живее 30 години. Там се омъжва за Николаос Каравияс, издател на гръцкия вестник „Ефимерис“. В Александрия създава и ръководи школа по живопис, която се радва на значително признание от голямата гръцка колония в града.
По време на Балканските войни, Талия Флора-Каравия следва гръцката армия като кореспондент на вестника на съпруга си и отразява много военни сцени в рисунки с въглен и пастел. По-късно тя описва впечатленията си от тези събития в книгата си „Εντυπώσεις από τον πόλεμο του 1912-1913: Μακεδονία-Ήπειρος“ (Впечатления от войната 1912 – 1913: Македония – Епир).[2][3] Талия следва гръцката армия и по време на Гръцко-турската война в 1919 – 1922 година.
След избухването на Итало-гръцката война в 1940 година Талия Флора-Каравия отново заминава за фронта и отразява сцените и на тази война. Умира в Атина в 1960 година.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Освен с фронтовите си рисунки, Флора-Каравия става еднакво известна със своите около 500 портрета, сред които са портрети на поета Константинос Кавафис и писателката Александра Пападопулу и други. Флора-Каравия също така е авторка на илюстрации за книги и се занимава с журналистика. Тя е представителка на Мюнхенската гръцка живописна школа, но в картините ѝ има много светлина и цвят, което е характерно за имресионистите. Художнкичката казва в интервю в 1955 година: „Работя импресионистки.“ В последните си работи обаче се откъсва от импресионизма и се обръща се към експресионизма. За нейния принос в живописта е наградена със Сребърен медал на Атинската академия на науките в 1944 година и Кръст на командир (Орден на добродетелта) в 1954 година.
Нейни творби са изложени в Националната галерия на Гърция, Националния исторически музей, Янинската общинска галерия, в галерия в Мецово и други.[4] Значителна част от военните ѝ рисунки се намират в щаба на Трети корпус на Гръцката армия в Солун[4] и в Атинския военен музей.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Σιατιστέων μνήμη, λέυκωμα συλλόγου Σιατιστέων Θεσσαλονίκης, Θεσσαλονίκη, 1972.
- Η Θεσσαλονίκη του 1921 μέσα από τα σχέδια της Θάλειας Φλωρά-Καραβία, Δήμος Θεσσαλονίκης, Κέντρο Ιστορίας Θεσσαλονίκης, Θεσσαλονίκη, 1991, 75 σελ.
- Βουτσινάς, Γιάννης. 56 έλληνες ζωγράφοι μιλούν για την τέχνη τους, Γκοβόστης, Αθήνα 2000, σσ. 160—166.
- Γιαλουράκης, Μανώλης. Η Αίγυπτος των Ελλήνων, β΄ έκδοση. Εκδόσεις Καστανιώτη, Αθήνα 2006, σελ. 544. ISBN 960-03-4054-4.
- Η ζωγράφος Θάλεια Φλωρά-Καραβία (1871—1960), μονογραφία. Εθνικό και Καποδιστριακό Πανεπιστήμιο Αθηνών, Αθήνα 2005, 173 σελ. ISBN 960-630-843-X.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, Εκδοτική Αθηνών, τόμ. 9Β
- Χρήστου, Χρύσανθος. Η ελληνική ζωγραφική 1832—1922, Αθήνα, 1981
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Χαραλαμπίδης, Αλκιβιάδης. Άγνωστα έργα της Θάλειας Φλωρά-Καραβία στη Θεσσαλονίκη // Μακεδονικά τ. 18, Θεσσαλονίκη (8). 1978. σ. 59. Посетен на 26 март 2016.
- ↑ Φλωρά-Καραβία, Θάλεια. Εντυπώσεις από τον πόλεμο του 1912-1913: Μακεδονία - Ήπειρος. Αθήνα, Μωυσιάδου-Μάρδα, 1936.
- ↑ Φλωρά-Καραβία, Θάλεια. Εντυπώσεις από τον πόλεμο του 1912-1913: Μακεδονία - Ήπειρος. Αθήνα, Ίδρυμα της Βουλής των Ελλήνων, 2012. ISBN 978-960-6757-59-4.
- ↑ а б Χαραλαμπίδης, Αλκιβιάδης. Σχέδια της Θάλειας Φλωρά-Καραβία από τον πόλεμο 1912—1913 // Μακεδονικά τ. 14, Θεσσαλονίκη (8). 1974. σ. 183 - 184. Посетен на 26 март 2016.
