Теофан Попкостадинов
| Теофан Попкостадинов | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Благой Фанев |
Теофан Попкостадинов (Попконстантинов), известен като Фани Попов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Теофан Попкостадинов е роден през 1865 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Като юноша работи на гурбет в Цариград, там наема хотел „Македония“, който става средище на революционери, интелектуалци и преселници от Костурско. Арестуван е от османските власти за революционна дейност през 1898 година и е пратен на заточение в Анадола. Успява да избяга и се завръща в родното си село, където участва в пренасянето на оръжие от Кралство Гърция за целите на ВМОРО. Издаден е от гръцки шпиони и повторно е арестуван и инквизиран от турските власти, след което е освободен след плащане на голям откуп. Отива в Долна Преспа и се присъединява към четата на Коте Христов, а през септември 1902 година влиза в четите на Анастас Янков и Петър Гайков.[1] С тях участва в сражението край Бобища на 8 ноември, в което загиват войводата и всички четници без Попконстантинов и К. Чауша.
Изтощен от продължителната нелегална борба в Македония се изселва във Варна през 1906 година[2], където умира на 16 май 1907 година.[3] Негов син е предприемачът Благой Фанев (1893 - ?).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 42.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България, 2016, с. 281.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
