Тоалетна

Тоалетната^[1] е помещение, предназначено за изхвърляне на човешките отпадъчни продукти като урина и изпражнения.

Съвременните тоалетни са свързани към канализацията. Думата тоалетна може да се отнася за цялото помещение или за санитарния възел. Други думи, които може да са остарели, жаргонни, простонародни, диалектни са тоалет^[2], клозет^[3], кенеф^[4], нужник^[5], кензалник^[6], заход^[7], заходник^[8], веце (немското произношение на съкращението от английски: WC от Water Closet). Често срещан знак за тоалетна са двете нули 00 и в частност в Германия и Източна Европа. В Германия се ползва и съкращение Klo от Klosett, заедно с WC. В Китай и други места в Азия се ползва знак с ръка от съкращението WC, с палец и показалец се оформя C а стърчащите три пръста оформят W.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Древността - Около 2500 г. пр.н.е. в Индия и Пакистан се появяват първите помещения, напомнящи тоалетни. Подобни са намерени в Китай, Египет, Минойски Крит и Древен Рим. Те позволяват измиване с вода и са свързани с обща канализация. В Рим тоалетните (латрина, Latrine) са обикновено част от обществените бани. Римляните се свързвали грижите около отделянето с градската канализация на Рим, известна като Клоака Максима и поради това са гледали на нейната богиня-закрилница Клоакина (Венера Клоацина), като на покровителка на всички клоаки (отходни дупки).^[9]
През Средновековието и в по-ново време за лични отходни нужди са ползвани различни съдове (например нощни гърнета), а за общи, освен нужници в двовете на къщите и отходни ями, в някои градове в Европа е имало и специално отделени улици, които хората са посещавали с тази цел. В средновековен Китай, а също и на места в Индия е имало практика свинете да бъдат хранени с човешки изпражнения и съответно - местните тоалетни да бъдат така устройвани, че те да се вливат в свинарниците.^[10]
1596 г. – Елизабетинска епоха. Англичанинът Джон Харингтън (John Harington) изобретява промиването с вода със специална система от тръби за индивидуално отходно място (на английски: flush toilet).
1681 г. – за първи път се използва френската дума тоалетна (toilette). Първоначалното значение на думата е процедура за правене на прическа и обличане (тоалет), оттам се появяват и думите тоалетен стол и тоалетна вода.
WC – около 1870 в Англия се появява съвременния символ, съкращението се приема че е от water closet, първоначално от wash-down closet
XIX век – появяват се първите обществени тоалетни с тоалетни чинии и възможност за сядане.
2001 година – създадена е Международната организация на тоалетните.
Дори и през XXI век милиони хора по света редовно нямат достъп или имат затруднен достъп до удобна и хегиенична тоалетна. Във връзка с този и подобни проблеми през 2001 г. от ООН е учреден Световен ден на тоалетната, който се отбелязва на 19 ноември.^[11]

Устройство и видове[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната тоалетна ползва S-образен воден клапан, за да не се връщат миризми. Друга особеност на модерната тоалетна е използването на цистерна (казанче) за предварително наливане на нужната за измиването й вода. Освен свързани с канализацията, тоалетните могат да бъдат и химически.

Някои източници споменават за вредата от съвременните тоалетни чинии. Те считат, че нанасят вреди на ректума и храносмилателната система като цяло тъй като позата, заемана на чинията, е неправилна. Те също така считат, че това е една от причините за боледуване от колит, хемороиди и някои други заболявания. Най-добрата тоалетна чиния се оказва от тип „клекало“ (дупка в земята/пода, над която човек застава клекнал).^[12] По-стар начин е и използването на т.нар. гърне - сходно с употребяваното при бебета и малките деца.

Съвременните обществени тоалетни обикновено са разделени на мъжки (М) и женски (Ж) и могат да съществуват в учреждения, ресторанти, кина, музеи и превозни средства като влакове, самолети и автобуси. Разделени са на индивидуални кабинки (стаички).