Направо към съдържанието

Тома Магистър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Магистър
Θωμάς Μάγιστρος
византийски учен
Роден
около 1275 г.
Починал
около 1346 г. (71 г.)

Религияправославие
Научна дейност
ОбластФилология

Тома Магистър (на гръцки: Θωμάς Μάγιστρος) е виден византийски учен и писател от XIV век, доверен съветник на император Андроник II Палеолог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Солун, втория по-големина град на Византийската империя.[2] Според Иван Божилов е роден в 1270 година.[3] Получава солидно образование. Живее в двора на Андроник II Палеолог, където е магистър и оратор. След свалянето от престола и замонашването на Андроник ΙΙ, Тома също се замонашва на Света гора под името Теодул и се отдава на книжовна дейност.[2]

Основният му труд „Избор на имена и глаголи от атиците“ (Ἐκλογὴ ὀνομάτων καὶ ῥημάτων ἀττικῶν) е сбор от избрани атически думи и изрази от Фриних Араб, Амоний, Херодиан и Елий Мерид, отчасти подреден в азбучен ред, имащ за цел да подпомогнат писането на гръцки. Също така е автор на схолии върху Есхил, Софокъл, Еврипид (с биография) и три от комедиите на Аристофан. Схолиите на Пиндар, които традиционно се приписват на Тома, са всъщност на Димитрий Триклиний. Речите и писмата му се състоят от части от декламации върху обичайните софистки теми, отчасти занимаващи се със съвременни събития. Тома е автор на княжеско огледало за Андроник II, на защита на византийския военачалник Хандрин, адресирано към императора, на писмо за злодеянията на каталаните и турците в Тесалия и Македония, на поздравително писмо до Теодор Метохит и на панагирик да краля на Кипър.[1]

Умира в 1325 година.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cacciatore, Paola Volpe. Toma Magistro. La Regalità. Testo critico, introduzione e indici. Napoli, 1997.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th ed. Cambridge University Press.
  2. а б Данчев, Георги. Димитър Кантакузин. София, Наука и изкуство, 1979. с. 195.
  3. а б Божилов, Иван. Византийските василевси. Абагар, 1997. ISBN 9545841974. с. 16.