Требичино

Требичино
Требичино
— село —
Църквата „Света Петка“, 1875 г.
Църквата „Света Петка“, 1875 г.
41.5161° с. ш. 22.5461° и. д.
Требичино
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областСмърдеш
Надм. височина437 m
Население0 души (2021)
Пощенски код2414
МПС кодSR
Требичино в Общомедия

Требичино (на македонска литературна норма: Требичино) е село в община Василево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от Струмица, в планината Смърдеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Требичино (Trébitchino) е посочено като село с 12 домакинства, като жителите му са 38 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трибичено е населявано от 84 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Трибичино има 96 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война един човек от Требичино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[6] Преброяването през 2021 отчита селото като обезлюдено, но на изборите през 2019 в селото са регистрирани 13 души.[7][8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Требичино
Починали в Требичино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  7. Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021
  8. Избори 2019 // Архивиран от оригинала на 2019-12-29. Посетен на 2023-08-27.
  9. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 215.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  11. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.