Уикипедия:Избрани статии
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
 | Съдържанието накратко: Избраните статии са лицето на Уикипедия |
Какво са и какво не са избраните статии
Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 298 610 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.
Да
- Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
- Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
- Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
- Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
- Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.
НЕ
- Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
- Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
- Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
- Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.
Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :
|
Актуални избрани статии |
 Александър Хамилтън е баща – основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Наричан е „човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън. Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване. Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 г. Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито. Вижте още » |
 Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание. Облак изучава македонските български диалекти, като допринася за изследването на архаичния солунски говор, на генезиса на старобългарския език (старославянския) и за опровергаването на т. нар. панонска теория, според която Кирило-Методиевият език е този на панонските славяни. С тези си приноси Облак има важна роля в ранното развитие на българското езикознание. Облак е роден на 15 май 1864 година в словенския град Целе, Австрийската империя, в семейството на художника и златар Игнаций Облак. Основно образование получава в родния си град и в 1874 година постъпва в гимназията в Целе. Повтаря 1-ви, 2-ри и 4-ти клас, като най-слабите му оценки са по словенски и латински език. По-късно обаче започва да напредва добре в училище. В 7-и клас заболява от белодробна туберкулоза, за една година прекъсва обучението си и постъпва в 8-и клас през есента на 1885 година. Облак става лидер на гимназиалната общност в Целе, но на 26 ноември 1885 година е изключен от всички австрийски гимназии, тъй като, за да демонстрират словенско национално съзнание, със съучениците си от хора на училището изпяват императорския химн на словенски език. За да завърши средно образование, се мести в Загреб, Австро-Унгария, където се дипломира в 1886 година. В гимназията Облак първоначално се интересува от история и негов идол е Наполеон, но в 4-ти клас започва да чете езиковедска литература и изоставя останалите предмети. Чете ентусиазирано популярните езикови, исторически и етнографски статии в словенските списания и особено в годишника на Словенската матица „Летопис Матице Словенске“. Привлечен е от популярните, псевдонаучни, романтични статии на отец Даворин Тръстеняк, познат на баща му. Чрез Тръстеняк се запознава с трудовете за славянските наречия на Ян Бодуен де Куртене, виден и оригинален полски лингвист. На 28 декември 1881 година като ученик в 5-и клас Облак пише първото си писмо до Куртене в Казан с искане за книги и оттогава до края на живота си поддържа с него постоянна кореспонденция и става негов верен последовател. В горните класове на гимназията усърдно изучава славянско и общо езикознание, като си изписва книги от Университетската библиотека в Грац. Чете Миклошич, Шлайхер, Гайгер, Шмит, Лескин, Асколи, Паул и други лингвисти. Учи обща фонетика по Брюке, Сиеверс и Техмер, както и фонология и диалектология на славянските езици. В Загреб научава отлично и хърватски. От Загреб за пръв път пише на словенския лингвист Станислав Шкрабец, с когото по-късно редовно кореспондира и дискутира различни въпроси, особено такива, свързани с историята на словенския език. Основното му езиковедско самообразование в гимназията е направлявано от дистанционния му учител Бодуен, който допринася много за оформянето му като самостоятелно мислещ учен, неробуващ нито на традиционния сравнително-исторически подход в славянската филология, нито на възникващия младограматизъм. Вижте още » |
