Хъш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хъш е общо название на българите изгнаници в Румъния от края на XIX век. Думата може да означава хайдутин, революционер, бунтовник, четник, харамия, бездомник. Животът на хъшовете е описан подробно в произведенията на Иван ВазовНемили-недраги“ и други.

Едни от най-известните хъшове в българската история са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Г. С. Раковски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Ботев и литературния герой Странджата.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На хъшовете е наречена улица „Хъш“ в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]