Чернова:Качване на страница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Д. Николов[редактиране | редактиране на кода]

Никола Джипов Николов е български политик, инженер и бизнесмен, народен представител в XXXVIII и XLII Народно събрание. Бил е председател на Парломентарната комисия по икономическа политика в XXXVIII Народно събрание[1], на Общинския съвет на СДС в Разград. Член е на Радикалдемократическата партия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование

Никола Джипов Николов е роден на 19 юни 1959 г. в град Левски, Плевенска област, откъдето е майка му Райна Николова. Тя работи като главна сестра в разградската болница. Скоро след раждането на Николов, семейството се премества в Разград в къща на улица „Паисий“ , строена през 1920 г. от дядо му по бащина линия Никола Маринов. Дядото, Н. Маринов, произхожда от малка махала в Габровския Балкан и идва в Разград, за да търси препитание. Отначало се хваща за чирак при един от местните чорбаджии, известен с прякора Симеончето. Постепенно успява да натрупа достатъчно средства, за да се захване с търговия. Става вносител на колониални стоки, а не след дълго започва да се занимава със строителство. Негово дело е сградата на театъра в центъра на Разград[3]. С течение на времето Никола Маринов се утвърждава като един от най-уважаваните стопански дейци в града, става акционер в голямото местно предприятие „Каолин“ и се сближава с бъдещия министър-председател Иван Багрянов. За тази си дейност след 9 септември 1944 лагер, а синът му Джипо Маринов, баща на Никола Николов, е постоянно преследван по политически причини и често безпричинно уволняван от работа.

В Разград Никола Николов завършва Профилирана природоматематическа гимназия „акад. Никола Обрешков“ в Разград, а след това следва във Техническия университет в София. По професия е индустриален консултант, а специализацията му е микроелектроника и силова електронна техника и технологии.

Развитие и политически живот[редактиране | редактиране на кода]

Между 1986 и 1992 г. Никола Николов работи като научен сътрудник в Института по приложна минералогия в Разград, [1] а от 1992 г. до 1995 г. става управител на фирма „Диамант“ – Разград. В периода 1995-1997 г. е директор на частна фирма „Дунав Консулт“.

След промените от 1989 г. става член на Радикалдемократическата партия в България и е избран за председател на Общинския съвет на СДС в Разград. Депутат от СДС е в XXXVIII Народно събрание, където заема поста на председател на Парламентарната комисия по икономическа политика и член на Постоянната парламентарна комисия „Антимафия“[4].

Около Никола Николов в СДС се формира кръг, наречен от медиите „агнешки главички“, по любимото им ястие, което поръчват всяка петъчна вечер в ресторанта на ул. „Раковски“ (бившият ресторант „БИАТ“).  В него влизат сини депутати и областни управители Панайот Ляков, Илиян Попов, Красимир Каменов и Пламен Иванов.

Избран е отново за депутат в XLII Народно събрание от Обединените демократични сили, където е зам.-председател на Комисията по икономическата политика и зам.-председател на Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС.

Никола Николов е председател на Лозаро-винарската камара и председател на Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки. Става председател на Управителния съвет на предприятие за домакински порцелан, амбалажно стъкло и кристал „Китка“ в Нови Пазар.

На 13 октомври 2022 г. Николов обявява, че напуска политиката и се отдава на каузи в изкуството.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата му, Илиана Николова, завежда клиничната лаборатория в Окръжна болница Разград. Има две деца – Райна и Джипо[5].


Каузи[редактиране | редактиране на кода]

Със съдействието на Никола Николов се е реализирал проектът „Пътуващи писатели“, издадени са 12-те тома от поредицата „Родно Лудогорие“, както и много книги на различни автори от района на цялатa страна.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]