Чернова:Панайот Борисов Ляков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панайот Борисов Ляков е български политик, журналист и анализатор. Член на Съюза на демократичните сили, а по-късно участва в създаването на Демократи за силна България.[1] Народен представител от XXXVIII и XXXIX Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 октомври 1948 година в Пазарджик.[2] Негова майка е Лоти Германова, а баща му Борис Ляков е фармацевт и филателист.[3][4] Баща му е роден в Сърбия, но се установява в Пазарджик, където заживява осиновилата го негова леля – фармацевт д-р Захарина Димитрова и нейният съпруг, също фармацевт– Панайот Димитров.

Панайот Ляков е женен и има двама синове Борис и Константин. Съпругата му Валерия е инженер и му партнира в бизнеса. След оттегляне от политическата дейност живее и работи в Пазарджик.

Образование[5][редактиране | редактиране на кода]

Начално и основно образование Панайот Ляков получава в Трето основно училище „проф. Иван Батаклиев“, след което завършва Природо-математическа гимназия „Константин Величков” в Пазарджик. Получава сребърен медал за показани знания и примерно поведение в гимназията.

Продължава образованието си във Технически университет-София и през 1973г. завършва специалността “инженер по автоматика”. През 2004 г. инж. Панайот Ляков се дипломира в Нов български университет (НБУ) в град София, като магистър по администрация и управление.[6]През 2008 г. той защитава докторска дисертация в НБУ на тема: “Конкуретноспособност на политическите организации чрез управление и развитие на същностните им компетенции”.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1973-1981 г.  Панайот Ляков работи в Металургичен комбинат„Кремиковци” като майстор по електрооборудване, ръководител на лаборатория и началник цех.[7]През 1975-1976 г. отбива военна служба в Школата за запасни офицери в Шумен и поделение 85480 в с. Божурище, Софийско.

От 1981 до 1991 е журналист[8] във в-к „Орбита“.[9] Последователно е репортер, редактор, завеждащ отдел, отговорен секретар и директор след на вестника.

От 1992 г. се занимава с частен бизнес. Като представляващ ЕФ „Ляков и С-ие“ Панайот Ляков сключва договор с екип от специалисти социолози и финансира тяхната работа, в резултат на която, са реализирани социологически изследвания за социалните нагласи и политическата ориентация на населението от Пазарджик и общината през 1994 и 1995 г.

За периода 1995-2007 г. е съдружник в „Оберон“ ООД – Радио „ХОТ ФМ“ – Пазарджик.[10]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след промените от 1989 г. инж. Панайот Ляков развива активна политическа и обществена дейност.[11]От 1993 г. е говорител, а по-късно и председател на Координационния съвет на СДС в Пазарджик. На местните избори, проведени на 29.10.1995 г., СДС в състава на коалицията Обединени демократични сили издига кандидатурата на инж. Панайот Ляков за кмет на община Пазарджик, при които достига до балотаж със спечелените гласове, но на втория тур губи от кандидатът на БСП Слави Генов.[12]

От 1995 до 2001 г. работи в структурите на СДС като председател на Общинското събрание, Общинския и Регионалния съвет на СДС.

В периода 1997-2005 г. инж. Панайот Ляков е народен представител в ХХХVІІІ и ХХХІХ НС, (ПГ на СДС и ПГ на ДСБ). Член е на Комисията по медиите в ХХХVІІІ и ХХХІХ НС и заместник-председател на Комисията по гражданското общество в ХХХІХ НС.[13]

Панайот Ляков е един от най-активните народни представители[14] и единственият, изготвил отчет за дейността си като депутат.[15] През цялото време публикува различни по жанр материали – информации, очерци, памфлети, пародии, размисли. Негови публикации са помествани във вестниците: „Орбита“, „Демокрация“, „Знаме“, „Виделина“, „Сега“ и други.

След загубата на ОДС на парламентарните избори през 2001 г. Панайот Ляков подава оставка от всички политически постове. През 2004г. прекратява членството си в СДС и се включва в създаването на партия Демократи за силна България. Напуска ДСБ през 2006 г. Кандидат от коалиция „Ние, гражданите“ за народен представител през 2021 г.[16]

През 2005 г., участва в конкурс за обществен посредник (омбудсман) на Пазарджишката община.

От 1995 до 1996 г. е президент на Ротари клуб – Пазарджик.[17][18]

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

Панайот Ляков е известен с благотворителните си прояви.[19]

Прави парични дарения за регистрацията на Фондация „Илия Минев“ – Пазарджик[20][21],в която членува и от 2009 г. е неин председател.

Дарява за построяването на паметник на жертвите на комунистическия режим. Подпомага с парични суми изграждането на църковен арменски храм в Пазарджик, дружествата на инвалидите и военноинвалидите в Пазарджик, Дарява компютърна конфигурация на СУ “Св. св. Кирил и Методий” – Сърница, книги на Образцово народно читалище „Будилник“ – Ракитово и други. Предава в Държавен архив - Пазарджик изключително ценни материали от края на ХІХ век, свързани с негови близки и родственици, съдържащи оригинални документи и сведения, илюстриращи обществено-политическия живот, социалното подпомагане, здравеопазването и благоустрояването на Пазарджик до 40-те години на ХХ век. По късно предава и архива на  Фондация „Илия Минев“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Панайот Ляков е автор на:

"Партиите – компетентни или мъртви." (2007), Пазарджик: Първа частна печатница-Пазарджик, 159с.[22]

"Модерните партии – картел или алианс." (2008), Пазарджик: Изд. „Беллопринт“, 111с.[23]

"Синият идиот." (2010) Пазарджик: Изд. „Беллопринт“, 70 с.[24]

"Кой уби СДС?" История на очевидец. (2016) Пазарджик: Изд. „Беллопринт“, 70 с.[25]

"Второто убийство на Стамболов." (2016)Пазарджик: Изд. „Беллопринт“, 70 с. [26]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Панайот Борисов Ляков|Стража, История // Посетен на 2024-05-08.
  2. ↑ Народни представители-Народно събрание на Република България // Посетен на 2024-05-07.
  3. ↑ Една легенда си отива: Аптеката на Лякови вече е антиквариат // pzdnes.com. 18 май, 2023.
  4. ↑ ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ // Посетен на 2024-05-08.
  5. ↑ ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ
  6. ↑ Икономическа библиотека на ИПИ и БМА // Посетен на 2024-05-08.
  7. ↑ Икономическа библиотека на ИПИ и БМА // Посетен на 2024-05-08.
  8. ↑ Изказване 115 от 2005-05-19|Стража // Посетен на 2024-05-04.
  9. ↑ „Бягството на Робин“. Фантастична пародия. - Панайот Ляков. вестник „Орбита“, брой 14 (1004) // 1988г. Посетен на 2024-05-07.
  10. ↑ Радио "Фокус" тръгва и в Пазарджик до броени дни // 02 февруари 2007. Посетен на 2024-05-08.
  11. ↑ Народни представители – Народно събрание на Република България // Посетен на 2024-05-07.
  12. ↑ Резултати от избори-Местни избори 1995г. // Посетен на 2024-05-06.
  13. ↑ Парламентарен справочник, ХХХVІІ Народно събрание
  14. ↑ Панайот Борисов Ляков|Стража, Изказвания // Посетен на 2024-05-08.
  15. ↑ За пръв път депутат представи отчет за дейността си // Plovdiv24.bg. 19 април 2005.
  16. ↑ Д-р Панайот Ляков: Политиката е за смели хора // Faktor.bg. 29 март 2021г.
  17. ↑ ROTARY CLUB PAZARDZHIK - BULGARIA, Members Page // Посетен на 2024-05-05.
  18. ↑ Икономическа библиотека на ИПИ и БМА // Посетен на 2024-05-08.
  19. ↑ ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ // Посетен на 2024-05-08.
  20. ↑ ИЛИЯ МИНЕВ- символ на борбата за "Свобода, демокрация и законност", паметник, гр. Септември // 11 октомври 2008. Посетен на 2024-05-04.
  21. ↑ ФОНДАЦИЯ "ИЛИЯ МИНЕВ" // Посетен на 2024-05-08.
  22. ↑ БИБЛИОТЕКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, СИГНАЛЕН ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН, Нови книги, февруари 2008г.
  23. ↑ Книга "Модерните партии – картел или алианс" в сайта на Belloprint
  24. ↑ Книга "Синият идиот" в сайта на Belloprint
  25. ↑ Книга "Кой уби СДС?" в сайта на Belloprint
  26. ↑ Книгата "Второто убийство на Стамболов" в сайта на Belloprint

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернова:Панайот_Борисов_Ляков&oldid=12229936“.