Шарл Блан
| Шарл Блан | |
| френски изкуствовед | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Колеж дьо Франс (1878 – 1882) |
| Шарл Блан в Общомедия | |
Огюст Александър Шарл Блан (на френски: Charles Blanc; 17 ноември 1813 г., Кастър (Тарн) – 17 януари 1882 г., Париж) е френски художествен критик, изкуствовед и гравьор, брат на Луи Жан Жозеф Блан.
След революцията от февруари 1848 г. е директор на Департамента за изобразителни изкуства в Министерството на вътрешните работи. Като директор на Националната академия за изящни изкуства възобновява програма за копиране на отливки от произведения на античното изкуство и поръчва серия копия на Старите майстори за проекта Musée des copies, които стават обект на ръководителите на академията, които уволнили Блан[1].
Публикува Histoire де peintres де toutes ле écoles (пар. 1849 – 69, 14 тома), която е преведена на английски и немски език.
В книгата си Chromophobia художникът Дейвид Батчелор твърди, че цветът в изкуството е нещо, на което не може да се разчита напълно. По отношение на живописта Блан казва, че докато цветът е от съществено значение, мястото му е делегирано зад формалните характеристики на състава, светлосянката и чертежа[2].
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Le trésor de la curiosité (1857 – 1858, 2 vols.)
- L'œuvre complet de Rembrandt (4. Aufl. 1873, 2 vols.)
- Grammaire des arts du dessin (1867, 3. Ed. 1876)
- Ingres, sa vie et ses ouvrages (1870)
- L'art dans la parure et dans le vêtement (1875)
- Les artistes de mon temps (1876)
- Voyage de la Haute-Egypte, observations sur les arts égyptien et arabe (1876)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
