Направо към съдържанието

1991 Голяма награда на Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Австралия
Карта на пистата
Аделаида
Дължина писта3.780 km
Обиколки81
Състезание306.180 km
Дата3 ноември 1991
ВремеДъжд
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
24:34.899
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:14.041
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:41.141 (14)

1991 Голяма награда на Австралия е седмото за Голямата награда на Австралия и шестнадесети последен кръг от сезон 1991 във Формула 1, провежда се на 3 ноември 1991 година на пистата Аделаида в Австралия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Промени и Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Скудерия Ферари прекратяват договора на Ален Прост, след като французинът критикува отбора си поради слабите резултати през сезона. Тест-пилотът на Ферари и пилот на Минарди, Джани Морбидели заема мястото на французина за последния кръг в Аделаида. Роберто Морено, който пропуска две състезания, се връща в колоната като заместник на Морбидели в Минарди. Отборът на Бенетон не подновява договора на Нелсън Пикет, което означава че това е и последното му състезание във Формула 1. Бертран Гашо се връща обратно във Формула 1 след изтърпяното наказание в затвора, като замества Ерик Бернар в Ларус. Аертон Сена с Макларън печели пол-позицията с време 1:14.041. Неговият съотборник Герхард Бергер е с три десети от времето на бразилеца, уреждайки второ място и първа редица на Макларън. След тях са отборните формации на Уилямс-ите с Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе 3-ти и 4-ти, Бенетон-ите на Пикет и Михаел Шумахер, 5-и и 6-и и Ферари-тата на Жан Алези и Морбидели, 7-и и 8-и. Стефано Модена с Тирел и Пиерлуиджи Мартини с Минарди допълват топ 10.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Силен дъжд обхванаща Аделаида, но състезанието започва с всички пилоти избрали гуми за мокър асфалт. Патрезе губи две позиции на старта и се озовава зад Ферари-то на Алези, но без инциденти в първите обиколки. В 3-та обиколка невидян от телевизионните камери по трасето, Бергер е изпреварен от Менсъл за втора позиция. След това британецът започва да се доближава до Сена, докато Сатору Накаджима с Тирел-Хонда става първият отпаднал от състезанието. Жълтите флагове по трасето попречват на Менсъл да атакува Макларъна на Сена. Следващият от отпадналите е Ламбо-то на Никола Ларини, следван от Ферари-то на Алези и Лижие-то на Тиери Бутсен. Минарди-то на Мартини се завърта на правата Брабам в 10-ата обиколка. Менсъл който е точно зад Сена, се завърта в началото на 16-ата обиколка на правата Уейкфилд Роуд преди третия завой. Микеле Алборето с Футуърк и Стефано Модена с Тирел също губят контрол върху болидите си, но Модена продължава състезанието. Бергер се завърта в същата обиколка както Менсъл на завоя Маутхаус, докато дъждът става все по-силен. Виждайки какви са условията на трасето, Сена размахва ръка към маршалите да спрат състезанието. Накрая състезанието е прекратено в 17-ата обиколка като в края на последната обиколка класирането е Сена, Пикет, Морбидели, Андреа де Чезарис, Алесандро Занарди и Модена. Стюардите, обаче, решават да обявят официалните резултати в края на 14-а обиколка, вместо да бъде с обиколка по-малко след спирането на състезанието. Такава грешка е допусната и по време на ГП на Бразилия за 2003. Състезанието първоначално трябва да бъде възнобновено от стюардите, които показват табела с 10 минути до началото на рестарта. Но поради протестите от страна на Сена и Патрезе състезанието е спряно окончантелно. Така Сена е обявен за победител пред Менсъл, Бергер, Пикет, Патрезе и Морбидели.

С по-малко от 75 процента премината дистанция, половината точки са дадени на пилотите от топ 6. Със Сена и Бергер в зоната на точките, това дава шанс на Макларън да вземе титлата при конструкторите.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 14 24:34.899 1 5
2 5 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 14 + 1.259 3 3
3 2 Герхард Бергер Макларън-Хонда 14 + 5.120 2 2
4 20 Нелсон Пикет Бенетон-Форд 14 + 30.103 5 1.5
5 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 14 + 50.537 4 1
6 27 Джани Морбидели Ферари 14 + 51.069 8 0.5
7 21 Емануеле Пиро Далара-Джъд 14 + 52.361 13
8 33 Андреа де Чезарис Джордан-Форд 14 + 1:00.431 12
9 32 Алесандро Занарди Джордан-Форд 14 + 1:15.567 16
10 4 Стефано Модена Тирел-Хонда 14 + 1:20.370 9
11 12 Джони Хърбърт Лотус-Джъд 14 + 1:22.073 21
12 22 Джей Джей Лехто Далара-Джъд 14 + 1:38.519 11
13 9 Микеле Алборето Футуърк-Форд 14 + 1:39.303 15
14 15 Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Илмор 13 + 1 Об. 14
15 10 Алекс Кафи Футуърк-Форд 13 + 1 Об. 23
16 24 Роберто Морено Минарди-Ферари 13 + 1 Об. 18
17 8 Марк Блъндел Брабам-Ямаха 13 + 1 Об. 17
18 26 Ерик Комас Лижие-Ламборджини 13 + 1 Об. 22
19 11 Мика Хакинен Лотус-Джъд 13 + 2 Об. 25
20 16 Карл Вендлингер Лейтън Хаус-Илмор 12 + 2 Об. 26
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Ферари 8 Завъртане 10
Отп 19 Михаел Шумахер Бенетон-Форд 5 Завъртане 6
Отп 28 Жан Алези Ферари 5 Инцидент 7
Отп 34 Никола Ларини Ламбо-Ламборджини 5 Завъртане 19
Отп 25 Тиери Бутсен Лижие-Ламборджини 5 Инцидент 20
Отп 3 Сатору Накаджима Тирел-Хонда 4 Завъртане 24
НКв 30 Агури Сузуки Ларус-Форд
НКв 7 Мартин Брандъл Брабам-Ямаха
НКв 35 Ерик ван де Пуле Ламбо-Ламборджини
НКв 29 Бертран Гашо Ларус-Форд
DNPQ 14 Габриеле Таркини Фондметал-Форд
DNPQ 31 Наоки Хатори Колони-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 96
2 Найджъл Менсъл 72
3 Рикардо Патрезе 53
4 Герхард Бергер 43
5 Ален Прост 34
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 139
2 Уилямс-Рено 125
3 Ферари 55.5
4 Бенетон-Форд 38.5
5 Джордан-Форд 13

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1991 Япония
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1991
Следващо състезание:
1992 ЮАР

Предходно състезание:
1990
Голяма награда на Австралия Следващо състезание:
1992