Punctum pygmaeum

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Punctum pygmaeum
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Коремоноги (Gastropoda)
разред:Стиломатофорни охлюви (Stylommatophora)
семейство:Punctidae
род:Punctum
вид:P. pygmaeum
Научно наименование
(Drap., 1801)
Punctum pygmaeum в Общомедия
[ редактиране ]

Punctum pygmaeum е вид изключително малък сухоземен охлюв от семейство Punctidae.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в почти цяла Европа, Централна и Западна Азия. Широко разпространен е в България като се среща във всичките природогеографски райони на надморска височина до 1500 метра[1]. В Швейцария се среща при надморска височина до 2500 метра[2]. Местообитанията му са свързани основно с гори. Привързан е еднакво добре към кисели и варовикови почви въпреки че вторите са предпочитани. Среща се и в открити местообитания. Основно охлювчетата се откриват във влажни сенчести места под паднали листа, клони или камъчета. В местообитанията с по-сух климат се придържа към места богати на лишеи и мъхове, както и стари изоставени сгради.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е изключително малък и е един от най-малките съвременни мекотели. Черупката е бляскаво кафява с плавни спирални извивки достигащи до 3,5 оборота. Отворът представлява около 25% от диаметъра и. Разремите и при възрастен екземпляр са 1,2 – 1,6 × 0,6 – 0,8 mm.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Представителите са хермафродитни, но винаги чифтосването е кръстосано. Снасят от 1 до 16 яйца като при снасянето на едно яйце следващото се отделя след около два до осем дни по-късно. Същите са с размери 0,41 – 0,50 mm и съпоставено с размера на родителското тяло представляват едни от най-големите яйца сред мекотелите. Излюпването на малките е от 1 до 34 дни. Първоначално малките растат бързо до достигане на размери 1,3 – 1,4 mm, което и достигането на половата им зрялост[3].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, БАН, стр.37
  2. Punctum pygmaeum (Draparnaud, 1801), animalbase
  3. Bruno Baur. Growth and reproduction of the minute land snail Punctum pygmaeum (Draparnaud). „Journal of Molluscan Studies“.