Александър Божинов (Копривщица)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за художника от Копривщица. За художника от Свищов вижте Александър Божинов.
Александър Божинов
български общественик
Роден
Починал
19 ноември 2003 г. (76 г.)
Копривщица, България
Учил вСофийски университет
Средно училище „Любен Каравелов“
Петко Теофилов, Мариус Теофилов и Александър Божинов пред гроба на Димчо Дебелянов 1955
Кладенецът в къщата на Димчо Дебелянов

Александър Негриев Божинов (р. 1 декември 1926 – п. 19 ноември 2003) е български общественик от град Копривщица. Наричан е „последният копривщенски бохем“. Музеен и читалищен деятел през целия си живот. Роден в семейство на преселници от Македония в родната къща на Брайко Енев, стотник на въстаниците – убит от турците след април 1876 г.

Творческа и професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Александър Божинов е завършил журналистика в Софийския университет и е съавтор на първата експозиция и самобитен екскурзовод в Къща музей „Димчо Дебелянов“. Дълги години е журналист и водещ в местното кабелно радио на ОбС – „радиоточката“ – до пенсионирането си през 1988 година[1], винаги с вратовръзка със стегнат възел дори и през лятото, позахабени панталони с изгубени във времето ръбове и поизмачкано сако, което често носи небрежно прехвърлено през рамо, гладко и старателно обръснат и сресан. Неповторим диктор при ежегодното възпроизвеждане на сцените от Априлското въстание, самоук творец живописец и акварелист, съименик на известния на цялата културна общност художник Александър Божинов, самобитен актьор и радиоводещ, чиито басови превъплъщения се пазят и до днес в радиовъзел Копривщица.

„ Александър Божинов, Сашо Божинов – художник, чудак, чешит, странна птица, бохем и просто образ, който ще остане в паметта на съвременниците си и може би на поколенията по-късно с необикновената си осанка, излъчване и харизма.[2] “

Божинката почива на 19 ноември 2003 г. в пълна мизерия и отчуждание от хората и света в родната си къща. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Каблешкова Р. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014, стр.219.
  2. ↑ Иванов, Д. Щрихи към портрета на художника Сашо Божинов, 18 ноември 2013. Посетен на 25 май 2014.
  3. ↑ Стефанов, Камен. Последния копривщенски бохем Александър Божинов-Сашо (1.12.1926-19.11.2003 г.) // sobstvenik.com, 5 май 2007. Посетен на 21 май 2024.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Божинов_(Копривщица)&oldid=12243902“.