Направо към съдържанието

Виола Ардоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виола Ардоне
Viola Ardone
Виола Ардоне, 2022 г.
Виола Ардоне, 2022 г.
Родена1974 г. (50 г.)
Професияписател, учител
Националност Италия
Активен период2012 -
Жанрдрама, исторически роман, детска литература
Известни творби„Детският влак”
Виола Ардоне в Общомедия

Виола Ардоне (на италиански: Viola Ardone) е италианска писателка на произведения в жанра исторически роман, социална драма и детска литература.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Виола Ардоне е родена през 1974 г. в Неапол, Италия. Завършва специалност литература през 1997 г. След дипломирането си работи няколко години в академично издателство[1], а после като учителка по италиански и латински език в лицея „Де Карло“ в Джулиано в Джуляно ин Кампания.[2][3][4]

Първият ѝ роман „Рецепта за сърцето в смут“ е издаден през 2012 г. Главната героиня Дафне е архитектка живееща в Милано, независима и самоуверена, но няма спомени от детството. С помощта на психолога си се опитва да се върне в миналото, към своя град Неапол и срещата със семейството си.[2][3]

Следва романа ѝ „Сантиментална революция“ от 2016 г., в който героинята, след отличното завършване на университета, вместо да преследва академична кариера попада в непрестижна провинциална гимназия. В нея тя ще трябва да намери път към ума своите ученици, както и изграждането на собственото си бъдеще.[2][3]

През 2019 г. е издаден романа ѝ „Детският влак“. Той е базиран на реални събития, когато след Втората световна война в опустошена Италия седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства в Северна Италия, за да оцелеят в суровите зими и лишенията. Историята е за седемгодишния Америго, който е настанен в семейство в Неапол през 1946 г. и решава да остане в него. През 1994 г. той е вече е известен цигулар, и се завръща в родния си дом, виждайки и оценейки миналото си с други очи, да сглоби парчетата от своя разполовен свят и да изкупи вината си. Романът е представен на Франкфуртския панаир на книгата през 2019 г., става бестселър и е издадена в над 30 страни по света. „Детският влак“ е избрана от „Хеликон“ за книга на 2020 г. в България.[1][2][3]

През 2021 г. е издаден романът ѝ „Олива Денаро“. Той е по истински случай: през 1965 г. за пръв път в Сицилия една смела жена, Франка Виола, дръзва да откаже „поправителен“ брак с мъжа, който я е отвлякъл и насилил. Героинята на романа, Олива Денаро, прави същото, но според тогавашния закон насилникът е оневинен. След 20 години тя се връща в родното си място, макар семейството ѝ още тогава да го е напуснало, за да поеме по нов път, заедно с много млади жени, които се борят за правото си на избор, достойнство и щастие.[1][2]

Заедно с писането на романи си сътрудничи с различни вестници и списания – „Кориере дел Мецоджорно“, „Република“, „Стампа“ и „Еспресо“.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • La ricetta del cuore in subbuglio (2012)[1][2][3]
  • Una rivoluzione sentimentale (2016)
  • Il treno dei bambini (2019)[4]
    Детският влак, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2020), прев. Вера Петрова
  • Oliva Denaro (2021)
    Олива Денаро, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2022), прев. Вера Петрова
  • Le Choix (2022) – с Лора Бриньон

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cyrano dal naso strano (2017)[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viola Ardone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​