Владимир Попов (адвокат)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Попов.
| Владимир Попов | |
| български адвокат, политик и жертва на репресиите на комунистическия режим | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Генерал Тошево |
| Религия | Православие |
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Никола Попов |
| Съпруга | Стефана Шотова-Попова |
Владимир Николов Попов е български адвокат, политик и жертва на репресиите на комунистическия режим.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 март 1913 година в град Варна. Начално и средно образование получава в родния си град. Завършва полукласическия отдел на Варненската мъжка гимназия. По време на гимназиалния си курс учи пиано и френски. След завършване на гимназията записва право в Софийския университет и завършва през 1937 г.
След това стажува като адвокат и съдебен кандидат, добива адвокатски права и през 1939 г. е записан като редовен член на варненската адвокатска колегия.
През 1940 г. заминава във Франция и записва аспирантура в Сорбоната.
След започване на Втората световна война се завръща в България и продължава адвокатската си кариера.[1]
Започва работа и като асистент 1942 – 1944[2], а през 1944 – 1946[3] – като лектор по морско и търговско право към катедрата по търговско право във Висшето училище по стопански и социални науки, днес Икономически университет - Варна.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. се записва в БЗНС - Никола Петков и става секретар на 3-та градска секция в град Варна. След арестуването на Кръстьо Пастухов подписва писмо в негова защита.
На 13 януари 1946 г., излизайки от кантората си, е арестуван заедно с още двама варненски адвокати – Жеко Желябов и Стефан Пешев.
Изпратен е в концлагер (Трудово-възпитателно общежитие) на строежа на язовир „Росица“,[4] днес „Александър Стамболийски“. Тежките условия на живот и работа в концлагера съсипват здравето му. Работи се при минусови температури и с примитивни средства – лопата, кирка или ръчна количка. На 6 януари 1947 е освободен от лагера, но здравето му вече е увредено.
Преследването му по политически причини продължава. На 12 декември 1947 г. му е забранено да работи като адвокат. Лишен от възможността да упражнява професията си, той записва задочно счетоводство във Варненския държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски“, днес Икономически университет - Варна. Със заповед номер 290 от 18 юли 1949 г. (вж. приложеното фотокопие) е изселен със семейството си в село Бдинци, а от декември същата година е преместен в село Генерал Тошево. В годините на гонения той завършва записаното задочно счетоводство. Това му помага да започне работа като счетоводител към шивашката кооперация в село Генерал Тошево, но физическият и психически тормоз, на които е подложен, го повалят и на 22 юни 1952 г. той умира от инсулт на 39 години.
-
Протокол за шкартиране -
Заповед за интерниране -
Удостоверение лагер -
Вестник „Народно земеделско знаме“, бр. 191, 1946 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Б. Дряновски, История на варненската адвокатура (1878 – 2015), Варна, изд. Славена, 2015, стр.71, 74, 76, 202, 208, 213, 214
- ↑ Показалец – животописен и книгописен – за преподавателите от Стопанския факултет на Варненския държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски“: Приемник на Висшето търговско училище за 25-годишнината от основаването му 1921 – 1946, Варна, Университетска печатница – Варна, 1947
- ↑ Алманах на Висшия Институт за Народно стопанство – „Д. Благоев“ – Варна – животописни и книгописни сведения за преподавателите – (1921 – 1971 г.), Варна, изд. Стоян Добрев – Странджата, 1972, стр.175
- ↑ Вестник „Народно земеделско знаме“ бр.191/21 ноември 1946, статия: „Арести, побоища и своеволия. Освободете концлагеристите-сдружени земеделци“, средната колона на статията, т.4
