Георги Андрейчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Андрейчин
български политик, американски синдикалист, съветски политик, комунист, синдикалист, троцкист
Андрейчин (вдясно).
Андрейчин (вдясно).
Роден
Починал
20 април 1950 г. (56 г.)
Семейство
ДецаКира Андрейчина
Георги Андрейчин в Общомедия

Георги Илиев Андрейчин, известен като Джордж Балканец (на английски: George Andreytchine), е американски, съветски и български профсъюзен деец, журналист, политик, дипломат и комунист.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Андрейчин е роден на 7/19 януари 1894 година в село Белица, Разложко. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е „бедно“ или „средно“ селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от „средно селско семейство“.

След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков. През тези години се запознава с един от „Солунските атентатори“ Павел Шатев.

При избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1913 г. по време на Междусъюзническата война е ранен край Кукуш.

От 1910 година до емигрирането си е член на БСДРП (т. с.).[2]

Емигрант в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Емигрира в Съединените щати в края на 1913 г. След като емигрира в САЩ получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, като се превръща в дезертьор (1915). Работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, Минесота. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (Industrial Workers of the World – IWW) и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и е интерниран в Елис Айлънд през 1916 г. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в прогерманска, саботажна дейност, за което в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт, Канзас. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации.

Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918 – 1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.

През есента на 1920 г. се запознава лично с Чарли Чаплин на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като Теодор Драйзер, Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг. Чаплин описва срещата накратко в автобиографията си.[3]

Емигрант в СССР[редактиране | редактиране на кода]

В 1921 година заминава за Съветска Русия и става член на ВКП (б).[2] Участва в Учредителния конгрес на Профинтерна като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с Лев Троцки и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).

Работи в Госплан (1923 – 1924) и Промбанк (1926). Специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Подкрепя троцкистите, за което е изключен от болшевишката партия и заточен в Казахстан (1927). Освободен и работи в Народния комисариат на търговията (1930 – 1935) и Интурист (1935) г.

Арестуван е 13 февруари 1935 година и осъден на 5 години в лагер.[2] Заточен е в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война през 1941 г. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.

Завръщане в България[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат се установява в България през 1945 година.[2] Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 – 1949). Участник е на Парижката мирна конференция.

Арестуван е на 20 май 1949 година от съветските органи в България. Осъден е на смърт и разстрелян в Москва на 20 април 1950 година. Посмъртно е реабилитиран, след смъртта на Сталин, с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР на 11 март 1958 година.[2]

Георги Андрейчин е съпруг на руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Дъщеря им Кира Андрейчина, омъжена за Венцел Райчев е майка на социолога Андрей Райчев и на журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 20.
  2. ↑ а б в г д е Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  3. ↑ Chaplin, Charlie. My Autobiography. London, Penguin Books, 2003. ISBN 9780141011479. с. 246.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Андрейчин&oldid=11432269“.