Георги Мустакерски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Мустакерски
български офицер
ЗваниеПолковник
Години на служба1919 – 1935
до 1946
Род войски
Командвания5 пехотна дивизия
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Георги Василев Мустакерски е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, офицер от Дирекцията за гражданска мобилизация (1942) и офицер от Щаба на войската (1944) през Втората световна война (1941 – 1945), командир на 5 пехотна дунавска дивизия (1946).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Мустакерски е роден на 23 август 1897 г. в Орхание, Княжество България. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в 39 випуск и на 1 януари е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик, а от 15 юни 1928 г. е капитан. Служи последователно в 42-ри пехотен полк, 16 пехотен ловчански полк, 18 пехотен етърски полк и 1-ви пехотен софийски полк. През 1929 г. е назначен за командир на рота от 10-и пехотен родопски полк.[1], а в периода през 1930[2] и 1932[3] година е слушател във Военната академия, която завършва през 1932 година.[4] През 1935 г. капитан Мустакерски е назначен за началник на учебната секция в Пехотната инспекция[5], на 6 май произведен в чин майор и по-късно отново същата година е уволнен от служба. През 1935 година издава историята на 9 пехотен пловдивски полк. На 10 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Георги Мустакерски служи в Дирекцията за гражданска мобилизация (1942), на 3 октомври 1942 е произведен в чин полковник, а от 1944 г. служи в Щаба на войската. През 1946 година е назначен за командир на 5 пехотна дунавска дивизия. Същата година е уволнен от служба.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерска заповед № 82 от 1929 година
  2. Министерска заповед № 64 и № 180 от 1930 година
  3. Министерска заповед № 112 от 1932 година
  4. Министерска заповед № 179 от 1932 година
  5. Министерска заповед № 88 от 1935 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]