Делчо Байчев
| Делчо Байчев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Делчо Димов Байчев е български партизанин, политически офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 май 1922 г. в старозагорското село Гранит. От 1937 г. е член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. Завършва основното училище в родното си село.[1] След това учи в Чирпанската гимназия, но е изключен за комунистическа дейност и се завръща в селото си, за да работи. През март 1942 г. става партизанин в първа средногорска бригада „Христо Ботев“. От 28 септември 1944 г. е помощник-командир на трето артилерийско отделение от десети дивизионен артилерийски полк[2]. По-късно е помощник-командир на дружина в Сливен и Елхово. Завършва Военнополитическата академия „Ленин“ в Москва. В отделни периоди е заместник-началник на политически отдел на трета армия, началник на политическия отдел на Министерството на народната отбрана и секретар на Партийния комитет при ГлПуна[3]. Награждаван е с орден „Народна република България“ – II ст. (16 юни 1972)[4] и орден „Георги Димитров“ (1982)[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ОУ ПЕЙО КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ – С. Гранит
- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 385
- ↑ Ген. м-р Делчо Байчев: „Народ който не помни историята си, не може да напише новите страници в нея.“
- ↑ Указ № 1380 от 20.VІ.1972 г. НАГРАЖДАВА полк. ДЕЛЧО ДИМОВ БАЙЧЕВ с орден „НРБ“ – ІІ ст. по сл. 50 г.
- ↑ Решение № 295 от 11 май 1982 г., докладна записка и характеристика за награждаване на ген.-майор Делчо Димов Байчев с орден „Георги Димитров“
