Дине Гогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дине Гогов
Dine Gogoff
български революционер
Гогов като доброволец в Македоно-одринското опълчение с опълченския калпак
Гогов като доброволец в Македоно-одринското опълчение с опълченския калпак

Роден
1888 г.
Починал
1958 г. (70 г.)
Погребан„Маунт Плезънт“, Торонто, Канада

Дине Кръстев Гогов (на английски: Dine K. Gogoff) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, емигрантски деец в Канада.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дине Гогов (първият вдясно на втория ред) сред заловените от гърците четници от четата на Васил Чекаларов

Гогов е роден в 1888 година[2] в леринското село Баница, тогава в Османската империя, днес Веви, Гърция. Привлечен е във ВМОРО от Дзоле Гергев, Тане Стойчев и Алеко Джорлев. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е куриер между четите на Пандил Шишков и Мице Цицков.[1]

След въстанието, в 1905 година емигрира в Америка, но се завръща в 1907 година и отново започва да се занимава с революционна дейност, като става терорист на ВМОРО под ръководството на Дзоле Гергев.[1]

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и в 1909 година отново емигрира в Америка.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година с голяма група македонски българи през Загреб и Белград се завръща в България и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. Сръбските власти отказват да им дадат транспорт и те са принудени да ходят пеша от Белград до Цариброд. В Саран бей Гогов постъпва в разузнаването на една от опълченските дружини. Взима участие в освобождението на Дедеагач и в боя при Кешан, в което е пленен Мехмед Явер паша.[1]

През Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Сборната партизанска рота на МОО, под командването на Васил Чекаларов и Иван Попов. Участва в сражението при Нъте, в което гърците дават 150 убити. При Баница се разделят с Чекаларов, който продължава на юг към Костурско. Четата е предадена, докато се крие в блатата при Айтос и е разбита.[1] Гогов е пленен и затворен в Лерин, където е бит в затвора с отрязаната глава на Чекаларов. Преместен е в Солун, където е държан в трюма на параход заедно с Никола Кузинчев, Васил Иванов и Андон Юруков. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд. Гогов е осъден на смърт, но отново след намесата на руския и италианския консул, присъдата му е заменена с доживотен затвор. Лежи в Еди куле в Солун, а след това във Военния затвор в Атина и в Пирея. Със застъпничеството на руския консул Калярчев е освободен и с румънски параход пристига в Цариград, а оттам с български в Бургас. Установява се в София.[3]

Скоро емигрира в Канада, където взима участие в обществения живот на българската македонска емиграция.[3][4]

Умира в 1958 година в Торонто и е погребан в гробището „Маунт Плезънт“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 204.
  2. а б M Betty Gogoff // Find a Grave. Посетен на 26 август 2018.
  3. а б Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 100-101.