Едуардас Межелайтис
Едуардас Межелайтис Eduardas Mieželaitis | |
Роден | 3 октомври 1919 г. Карейвишкяй, Литва |
---|---|
Починал | 6 юни 1997 г. |
Професия | писател, поет, журналист, преводач |
Националност | Литва СССР, Литва |
Активен период | 1945 – 1997 |
Жанр | лирика, драма |
Направление | социалистически реализъм |
Награди | |
Съпруга | Станислава Межелайтис Елена Межелайтис |
Деца | 2 |
Едуардас Межелайтис (на литовски: Eduardas Mieželaitis) е литовски съветски журналист, преводач, поет и писател, политик и партиен деец.[1]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Едуардас Межелайтис е роден на 3 октомври 1919 г. в село Карейвишкяй, сега в район Пакруойски, Литовска република, в семейство на бивш войник, работещ в мелница, а после във фабрика в покрайнините на Каунас. През 1923 г. се премества с родителите си в Каунас. Завършва гимназия през 1935 г. и същата година се включва в нелегалната комсомолска организация. В периода 1939 – 1940 г. следва в Юридическия факултет на университета „Витаутас Велики“ в Каунас, а в периода 1940 – 1941 г. следва право във Вилнюския университет.[2][3]
Като ученик и като студент изгражда тайни кръжоци, издава вестник, и разпространява комунистическа литература. Прави своя поетичен дебют през 1935 г. в нелегален комсомолски алманах. През 1940 г. редакцията на вестник „Комсомолска правда“ (Komjaunimo tiesa). По време на Великата отечествена война е евакуиран дълбоко в СССР и работи в периода 1941 – 1943 г. в стъкларския завод в Николск. От 1943 г. е военен кореспондент в 16-та Литовска стрелкова дивизия. В периода 1944 – 1946 г. е секретар на Централния комитет на Комсомола на Литва.[2][3]
От 1946 г. е редактор на списание „Редове на младостта“ (Jaunimo gretos), а по-късно работи в редакцията на списание „Звездичка“ (Žvaigždutė) и в Държавното издателство за политическа и художествена литература. От 1951 г. се посвещава на писателската си кариера.[4]
В периода 1954 – 1959 г. е секретар на Съюза на писателите на Литовска ССР, а в периода 1959 – 1970 г. е председател на организацията. В периода 1960 – 1989 г. е член на Централния комитет на Литовската комунистическа партия. В периодите 1955 – 1963 г. и 1975 – 1989 г. е член на Върховния съвет на Литовската ССР и член на Президиума. В периода 1962 – 1970 е дупутат във Върховния съвет на СССР. Не приема независимостта на Литва (1990).[2][5]
Първите му стихосбирки са публикувани след войната. Първоначално пише за деца, а след това произведенията му изобразяват следвоенното строителство и декларират приятелството между народите, пресъздават човешката жизненост и креативност.[3]
Автор е на епичната „Братска поема“ (1955), на сборниците „Чужди камъни“ (1957), „Слънце в кехлибар“ (1961), „Човек“ (1961; Ленинска награда, 1962), „Автопортрет“ (1962), „Южна панорама“ (1963), „Кардиограма“ (1963), „Авиоетюди“ (1966), „Въртележка“ (1967), „Микропоеми“ (1975), „Глас“ (1977), „Моята Итака“ (1978), Събрани съчинения в 3 тома (1977 – 1979) на руски и в 6 т. на литовски и др; на публицистичните поетични книги : „Лирически етюди“ (1964), „Хляб и слово“ (1965), „Нощни пеперуди“ (1966), „Тук е Литва“ (1968), „Хоризонти“ (1970), „Бароко на Антакалнис“ (1971), „Кехлибарената птица“ (1972), „Контрапункт“. Произведенията му са преведени на много езици.[2]
Прави преводи на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Тарас Шевченко, Адам Мицкевич, Шандор Петьофи, Самуил Маршак, Владимир Маяковски, и др.[3]
За творчеството си е удостоен с редица награди. През 1974 г. е обявен за народен поет на Литва.[3] Носител е на Международната награда за поезия „Никола Вапцаров“ (1979). Посвещава на българския народ стихосберката си „Балкански балади“ (1981).[2]
Едуардас Межелайтис умира на 6 юни 1997 г. във Вилнюс, Литва.[1] Погребан в гробището „Антакалнис“.[5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- частично представяне
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Lyrika (1943)[3]
- Aš jau ne pipiras: eilėraščiai vaikams (1945)[1]
- Tėviškės vėjas: karo metų eilėraščiai, 1941 – 1945 (1946)
- Kuo būti? : eilėraščiai vaikams (1947)
- Kastantas muzikantas: eilės (1948)
- Kiškio dovanos: eilėraščiai (1949)
- Ką sakė obelėlė: eilėraščiai vaikams (1951)
- Dainų išausiu margą raštą (1952)
- Mano lakštingala (1956)
- Žvaigždžių papėdė (1959)
- Broliška poema (1960)
- Lineliai. Vilnius, 1960)
- Saulė gintare: eilėraščiai, apmąstymai (1961)
- Žmogus (1962)
- Autoportretas (1962)
- Atogrąžos panorama (1963)
- Lyriniai etiudai (1964)
- Naktiniai drugiai: monologas (1966)
Нощни пеперуди, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Иван Троянски - Antakalnio barokas (1971)
- Žibuoklių žvaigždynai (1977)
- Postskriptumai (1986)
- Gnomos (1987)
- Laida (1992)
- Saulės vėjas (1995)
- Mitai (1996)
- Mažoji lyra (1999)
Други на български език[редактиране | редактиране на кода]
- Избрани стихотворения, изд.: „Народна култура“, София (1962), прев. Христо Радевски
- Моята Итака, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Иван Троянски
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Герой на социалистическия труд (27 септември 1974 г.)[2][6]
- 2 ордена „Ленин“ (1 октомври 1965 г.; 27 септември 1974 г.)[3]
- Орден на Октомврийската революция (1 октомври 1979 г.)
- Орден на Отечествената война II степен (3 ноември 1985 г.)
- 2 ордена Червено знаме на труда (16 март 1954 г.; 10 март 1969 г.)
- Орден за приятелство между народите (16 ноември 1984 г.)
- Орден „Червена звезда“ (2 юли 1945 г.) и други медали
- Ленинска награда (1962)
- Награда „Джавархавал Неру“ (1969)
- Народен поет на Литва (1974)
- Международна награда за поезия „Никола Вапцаров“ (1979)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((lt)) Биография и библиография в Goodreads
- ↑ а б в г д е Биография и библиография в „Литературен свят“
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Биография и библиография в „Большая российская энциклопедия“
- ↑ Енциклопедия на журналистиката . – Вилнюс: Прадай, 1997. – 327 с.
- ↑ а б ((lt)) Едуардас Мижелайтис . Енциклопедия на Съветска Литва, том 3 (Масаитис-Симно). – Вилнюс: 1987. // стр. 75 – 76
- ↑ Едуардас Мижелайтис. Универсална литовска енциклопедия, T. XV (Mezas-Nagurskiai). – Вилнюс: Издателски институт за наука и енциклопедия, 2009. 65 стр.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eduardas Mieželaitis в Уикипедия на литовски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|