Направо към съдържанието

Еманюел Пагано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еманюел Пагано
Emmanuelle Salasc
френска писателка
Родена
Родез, Франция

Литература
ПсевдонимЕма Шаак
Периодот 2002 г.
Жанровероман
Известни творби„Юношите от пещерата“
Семейство
Деца3

Уебсайтemmanuellesalasc.wixsite.com/website
Еманюел Пагано в Общомедия

Еманюел Пагано (на френски: Emmanuelle Pagano) е френска писателка на произведения в жанра драма. Писала е и под псевдонима Ема Шаак (Emma Schaak).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Еманюел Пагано е родена на 15 септември 1969 г. в Родез, Аверон, Франция. Опитва да пише още от юношеска възраст.

Следва пластично изкуство и получава магистърска степен по кинематография в Париж. Следва история и цивилизация като специализира в областта на историята на кинематографията, са което получава също магистърска степен. От 1997 г. работи като преподавателка по пластично изкуство. Редовно си сътрудничи с творци, работещи в дисциплини като танц, кино, фотография, илюстрация, изобразително изкуство и музика.

Прави писателският си дебют през 2002 г. с новелата „Pour être chez moi“ (За да бъда у дома) под псевдонима Ема Шаак. Първият ѝ роман „Pas devant les gens“ (Не пред хората) е издаден под нейното име през 2004 г. Той е преработка на ръкопис от юношеските ѝ години.

Става известна с романите си „Le Tiroir à cheveux“ (Чекмеджето за коса) от 2005 г. и „Юношите от пещерата“ от 2007 г. издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За романа си „Юношите от пещерата“ получава наградата за литература на Европейския съюз за 2009 г. В периода април 2013 – септември 2014 г. преподава във Вила Медичи (Френската академия в Рим).

Следващите ѝ известни произведения стават романите „Les Mains gamines“ (Ръце момчешки) и „L'Absence d'oiseaux d'eau“ (Отсъствието на водни птици), и сборника „С голи ръце лисица“.

Главните теми в творчеството ѝ са екстремните състояния на тялото – инвалидност, сексуалност, бременност, и природата, която е в постоянна взаимосвързаност с хората. Произведенията ѝ са наситени с автобиографичните елементи, с темата за труднопостижимата хармония със себе си и другите.

Еманюел Пагано живее със семейството си в Ардеш.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

  • Pas devant les gens (2004)
  • Le Tiroir à cheveux (2005) – награда на Френскоговорещата швейцарска телевизия
  • Les Adolescents troglodytes (2007) – награда за литература на ЕС
    Юношите от пещерата, изд.: ИК „Ерго“, София (2012), прев. Юлиан Жилиев
  • Les Mains gamines (2008) – награда „Веплер“ и литературна награда на Рона-Алпи
  • L'Absence d'oiseaux d'eau (2010)
  • Nouons-nous (2013)

Серия „На брега“ (Des rives)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lignes & Fils (2015)
  2. Sauf riverains (2017) – награда за екология
  3. Serez-vous des nôtres? (2018)

Новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Pour être chez moi (2002) – като Ема Шаак
  • Le Guide automatique (2008)
  • La Décommande (2011)
  • Le Travail de mourir (2013)
  • En cheveux (2014)
  • Ligne 12 (2014)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Un renard à mains nues (2012)
    С голи ръце лисица, изд.: ИК „Ерго“, София (2017), прев. Нина Венова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 Si le vent tombe – съавтор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]