Катя Шпур

Катя Шпур Katja Špur
Родена	20 ноември 1908 г. Крапже, Австро-Унгария
Починала	18 декември 1991 г. Любляна, Словения
Професия	писател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност	Словения
Активен период	1948 – 1991
Жанр	драма, исторически роман, детска литература

Катя Шпур (на словенски: Katja Špur) е словенска журналистка публицистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанр драма, исторически роман и детска литература.

Биография и творчество

Родена е на 20 ноември 1908 г. в Крапже, Словения, Австро-Унгария в семейството на лихварите Иван и Антония Жличар. Завършва основно образование в Лютомер, а след това учи в гимназии в няколко града – Осиек, Мурска Собота, Загреб и Любляна, където завършва девическата реална гимназия през 1930 г. От 1931 г. следва на различни места – философия в Скопие и Загреб (1931 – 1932), социология в Гренобъл (1932 – 1933) и Скопие (1933 – 1934), славистика и романски езици в Белград (1934 – 1935) и във Факултета по изкуствата на университета в Любляна, който завършва с бакалавърска степен през 1936 г.

След дипломирането си първоначално работи като частен учител, а после като журналист във вестник „Утро“. По време на Втората световна война е уволнена през 1941 г. По-късно е арестувана и е интернирана в концентрационните лагери „Равенсбрюк“ и „Барт“ през 1943 година.

След войната от 1945 г. работи като журналист във вестник „Людска правца“ (предшественик на „Дело“). След това до пенсионирането си преподава в Любляна, Крижевици край Лютомер и в Марибор.

Започва да пише поезия в гимназията. Впоследствие пише детски книги и проза за възрастни, която включва и темата за връзката между мъжете и жените, която по това време е литературна новост. Като писателка е представител на реализма и традиционализма.

Публикува статии по литературни и социални проблеми. Прави преводи от български и румънски. Активната преводачка е на българска литература (Христо Ботев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Ангел Каралийчев, Кръстьо Белев, Димитър Ангелов, Блага Димитрова, Камен Калчев, Павел Вежинов), съставя и антология на българската поезия.

За работата си е удостоена с наградата „Левстик“ за журналистическа дейност през 1949 г. Получава награда и от Народна република България за преводаческата си дейност.

Катя Шпур умира на 18 декември 1991 г. в Любляна, Словения.

Произведения

Проза за възрастни

• Po novih potih (1947) – със снимки
• 50.000 hektarov (1948) – със снимки
• Junaki dela (1948)
• Plugi orjejo (1949)
• Pod eno streho (1950)
• Dva studenca (1958)
• Slepa v pregnanstvu (1963) – документална повест за партизанката-разузнавачка Лиза Талян
  Сляпа в изгнание, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Венцеслава Йорданова
• Vezi (1970)
• Ljubezen je bolečina (1980)
• Vrtec v Jeruzalemu (1984)
• Zvesti čuvaj (1984)

Детско-юношеска литература

• Prva knjiga o rastlinah (1951) – книга с картинки
• Sošolca (1977) – главна героиня е 16-годишната Бреда, която наивно гледа своя съученик Марко; тя говори за първата любов и страха от света на възрастните
• Pri materi (1984) – разказва за живота на майка и нейните синове по време на войната
• Mojca reši račko (1984)
• Mojčine dogodivščine (1984)
• Muce na obisku (1984)
• Potepuški poni, 1984) – книга с картинки
• Zvesti čuvaj (1984)

Източници

• ((sl)) Биография и библиография в „Slovenski biografski leksikon“
• ((en)) Библиография в „Goodreads“
• Биография в „Литературен свят“
• България – Македония – Словения: Междукултурни диалози в ХХІ век, научна монография, 2019 г., с.44 – 45

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katja Špur в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​