Направо към съдържанието

Катя Шпур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катя Шпур
Katja Špur
Родена20 ноември 1908 г.
Починала18 декември 1991 г. (83 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Словения
Активен период1948 – 1991
Жанрдрама, исторически роман, детска литература

Катя Шпур (на словенски: Katja Špur) е словенска журналистка публицистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанр драма, исторически роман и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 20 ноември 1908 г. в Крапже, Словения, Австро-Унгария в семейството на лихварите Иван и Антония Жличар. Завършва основно образование в Лютомер, а след това учи в гимназии в няколко града – Осиек, Мурска Собота, Загреб и Любляна, където завършва девическата реална гимназия през 1930 г. От 1931 г. следва на различни места – философия в Скопие и Загреб (1931 – 1932), социология в Гренобъл (1932 – 1933) и Скопие (1933 – 1934), славистика и романски езици в Белград (1934 – 1935) и във Факултета по изкуствата на университета в Любляна, който завършва с бакалавърска степен през 1936 г.

След дипломирането си първоначално работи като частен учител, а после като журналист във вестник „Утро“. По време на Втората световна война е уволнена през 1941 г. По-късно е арестувана и е интернирана в концентрационните лагери „Равенсбрюк“ и „Барт“ през 1943 година.

След войната от 1945 г. работи като журналист във вестник „Людска правца“ (предшественик на „Дело“). След това до пенсионирането си преподава в Любляна, Крижевици край Лютомер и в Марибор.

Започва да пише поезия в гимназията. Впоследствие пише детски книги и проза за възрастни, която включва и темата за връзката между мъжете и жените, която по това време е литературна новост. Като писателка е представител на реализма и традиционализма.

Публикува статии по литературни и социални проблеми. Прави преводи от български и румънски. Активната преводачка е на българска литература (Христо Ботев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Ангел Каралийчев, Кръстьо Белев, Димитър Ангелов, Блага Димитрова, Камен Калчев, Павел Вежинов), съставя и антология на българската поезия.

За работата си е удостоена с наградата „Левстик“ за журналистическа дейност през 1949 г. Получава награда и от Народна република България за преводаческата си дейност.

Катя Шпур умира на 18 декември 1991 г. в Любляна, Словения.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Проза за възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • Po novih potih (1947) – със снимки
  • 50.000 hektarov (1948) – със снимки
  • Junaki dela (1948)
  • Plugi orjejo (1949)
  • Pod eno streho (1950)
  • Dva studenca (1958)
  • Slepa v pregnanstvu (1963) – документална повест за партизанката-разузнавачка Лиза Талян
    Сляпа в изгнание, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Венцеслава Йорданова
  • Vezi (1970)
  • Ljubezen je bolečina (1980)
  • Vrtec v Jeruzalemu (1984)
  • Zvesti čuvaj (1984)

Детско-юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Prva knjiga o rastlinah (1951) – книга с картинки
  • Sošolca (1977) – главна героиня е 16-годишната Бреда, която наивно гледа своя съученик Марко; тя говори за първата любов и страха от света на възрастните
  • Pri materi (1984) – разказва за живота на майка и нейните синове по време на войната
  • Mojca reši račko (1984)
  • Mojčine dogodivščine (1984)
  • Muce na obisku (1984)
  • Potepuški poni, 1984) – книга с картинки
  • Zvesti čuvaj (1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katja Špur в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​